Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Един момент — замисли се Трите клетви. — Заради Блустоун ли го правиш? Защото допълнителните дългове ще направят „Интер-Ейша“ по-малко привлекателна за изкупуване…

Вярно, но това няма да е достатъчно, въздъхна в себе си Джейк, а на глас попита:

— С колко според теб ще се повиши цената на акциите ни?

— Със седем пункта — отвърна след кратък размисъл Трите клетви. — С десет, ако имаме голям късмет…

Дали ще е достатъчно, запита се Джейк. На крачка от бездънната пропаст той усещаше с физическа яснота острието на сабята над главата си. Сабята, изкована от Блустоун, Даниела Воркута и Чен Ю… Дали не трябваше да прояви известни резерви по отношение на баща си? В крайна сметка Зи-лин беше човек като всички останали. А хората допускат грешки. Понякога става така, че доверието не издържа пред натиска на обстоятелствата и времето…

Същевременно си даваше сметка, че окончателното решение е било негово, резултат на дълги и тежки анализи. Беше го взел в качеството си на Джуан и отговорността падаше върху плещите му. Не бива да я прехвърля върху мъртвите, дори всичко да се срине…

— Джуан… — тежко промълви Трите клетви и стисна в шепа малката порцеланова чашка. — Още от самото начало бях против да пускаме акции на борсата…

— Помня това, чичо.

— Защо не се вслуша в съвета ми, за Бога? Ако го беше сторил, всичко щеше да е наред! А сега седя и гледам как един шибан „гуай-лох“ отмъква всичко, което съм създал тук от петдесет години насам, още от самото напускане на Шанхай!

— Не забравяй как си дошъл в Хонконг, чичо — погледна го в очите Джейк. — Баща ми ти е осигурил място при Бартън Сойър, бащата на Андрю… И така ти е дал възможност да започнеш работа по изграждането на „юн-хюн“… Решението за емитиране на акции на „Интер-Ейша“ наистина взех аз, но след като получих благословията на баща си.

Трите клетви не каза нищо, очите му останаха заковани в лицето на Джейк.

— Понякога се питам къде изчезна племенникът, който познавах… — тежко отрони той. — Къде изчезна младежът, който споделяше всичко с мен и търсеше съветите ми?

— Това беше отдавна, чичо. Разликата е огромна, като между деня и нощта…

— Все още имам добро зрение — въздъхна Тцун. — Не съм чак толкова стар…

— Моля те, направи това, за което стана въпрос преди малко — тихо, но твърдо отвърна Джейк. — Искам ценните книжа да са на борсата преди края на работния ден!

Обърна се, облегна се на парапета и дълго остана така. Предпочиташе да не гледа след възрастния мъж, прегърбен от тежестта на поставената задача. Във водата сновяха „вала-вала“, претъпкани с ококорени туристи с фотоапарати в ръце, които неуморно щракаха огромния плаващ ресторант „Джъмбо“, закотвен в средата на залива заедно с още двама свои събратя. На кея в Абърдийн се тълпяха още стотици мераклии, сякаш очакваха, че в средата на залива ще срещнат я някой прочут контрабандист, я убиец от триадите с бръсната глава и жестоки очи…

Тръсна глава и бавно се насочи към двете жени, които моментално прекъснаха разговора си.

— Не се притеснявайте от мен, продължавайте… — промърмори Джейк.

— Вече свършихме — усмихна се Блис.

— Както и ти свърши с чичо си… — добави Неон Чоу.

Тази жена е сбъркала призванието си, въздъхна Джейк. Само великолепна актриса може да се усмихва, докато от устата й излитат толкова язвителни слова. Предпочете да не обръща внимание на забележката й и да премине направо на въпроса.

— Докъде стигна със сър Джон Блустоун?

— Той е изискан и духовит джентълмен…

— А още и комунистически агент — добави язвително Джейк.

— Нима очакваш, че ще дойде да ми признае това? — присви очи Неон Чоу.

— Очаквам някакъв напредък.

— При курвите напредък няма — изгледа го презрително Неон Чоу. — Те просто се хвърлят в пропастта и си остават там… — На лицето й отново се появи усмивката. Остра като хирургически скалпел… — Да, Джуан… Точно това станах по твоя заповед… Една обикновена курва!

— Блустоун положително е в течение на този процес — подигравателно я изгледа Джейк.

— Мръсник! — извика Неон Чоу и го зашлеви през лицето. — Знаеш ли колко трудно понася чичо ти всичко това?!

Джейк не помръдна, само в кехлибарените му очи се появи опасен блясък.

— Хайде, убий ме! — извика извън себе си Неон Чоу.

— Можеш да караш другите да изпитваш ужас, но не и мен! Джуан…

— Искам само да вършиш това, което ти е наредено — промълви след известно време Джейк. — Ако ти е много, кажи… Ти си любовница на чичо ми, а не моя. Предполагам, че имаш с какво да си запълваш времето…