Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Наистина ли мислиш така за мен?

— О, стига вече, Тони! Ти си един от проклетия елит и прекрасно го знаеш! Направи си поне услугата да се примириш с този факт…

Монасите свърнаха зад ъгъла. Вървяха в крак. Една безукорна машина с общи цели и общи идеали…

— Знаеш ли с кого се е срещнал тук на разсъмване Питър Кърън? — попита Симбал.

— Изненадай ме.

— С Едуард Мартин Бенет.

— Чакай, чакай — промърмори Тренъди. — Това нещо е неизвестно на санитарния отдел…

— Какво иска от тях, „Дикуи“?

— Шегуваш ли се, Тони? С това, което откраднаха от компютъра на АН, „Дикуи“ ще си транспортира дрогата месеци наред. А ние ще си блъскаме главите как да реорганизираме азиатските си сътрудници!

— Според мен тук изобщо не става въпрос за дрога, Макс.

— Това не ме засяга! — отсече Тренъди. — Ликвидирай ги и толкоз! — Спокойно изчака погледа на Симбал, лицето му беше изсечено като от камък. „Този мръсник има великолепно чувство за темпо“, призна пред себе си Симбал. Сякаш в потвърждение на мислите му Тренъди леко се усмихна и каза: — Дойде време да си поговорим, Тони… Откровено, като близки хора…

— Не мисля, че Чен Ю е най-непосредственият ни проблем.

Трите клетви прекоси палубата от блестящо лакирано тиково дърво на новата си джонка. В ръцете си носеше каничка с чай, запарен от Неон Чоу.

— Тази сутрин Блустоун закупи нови акции от „Интер-Ейша“ и дялът му надхвърли 40 процента.

— Откъде има толкова много пари? — замислено поклати глава Джейк и отпи глътка горещ чай.

Трите клетви издекламира списъка на инвеститорите, който беше получил от Су Кривият нос. После мрачно се усмихна:

— Имат достатъчно капитал да закупят цял Хонконг, стига да се наложи…

Джейк ясно долови притеснението му.

— Боби Чан, Пин Шестопръстия, сър Байрън Нолин-Кели, Леонг Лау Черния… — бавно започна да повтаря той. — Да, компанията е внушителна… Но все пак трябва да има някаква граница на ликвидните средства. Дори ако Блустоун твърдо е решил да сложи всичките си яйца в една кошница…

— Трябват им още девет процента до контролния пакет — предупредително го изгледа Трите клетви.

— Това означава приблизително тринадесет милиона акции — изчисли Джейк. — Каква е текущата цена на борсата?

— Чакай да погледна — отвърна Трите клетви, стана и се отдалечи по коридора. Джейк се огледа. Наблизо се бяха изправили Блис и Неон Чоу. Разговорът им беше доста оживен, но въпреки това Неон Чоу час по час поглеждаше насам. Джейк не беше в състояние да определи изражението на лицето и, тъй като предпочиташе да остане с профил към тях. Отбеляза си по-късно да я попита докъде са стигнали отношенията й с Блустоун.

— Двадесет и два и четвърт — появи се отново Трите клетви. — Понесохме тежък удар със затварянето на „Саут-ейша“…

— Трябва да вложат още доста пари — отбеляза Джейк. — Някъде около двеста и деветдесет милиона долара, нали? Колко са хвърлили до момента?

Трите клетви направи бързи изчисления.

— Приблизително седемстотин и петдесет милиона… Разбира се, наложи им се да ликвидират няколко холдинга, но нас това не ни грее… Пипнат ли контролния пакет на „Интер-Ейша“, цял Хонконг ляга в краката им. Един милиард долара съвсем не е висока цена за цял Хонконг!

— Да, но ако можеш да си го позволиш… — замислено отбеляза Джейк.

— Какво ще правим оттук нататък, Джуан? Как ще спрем проклетия тайпан-чужденец?

Джейк отново долови притеснението в гласа на чичо си. Лишен от правото да взема самостоятелни решения, Трите клетви се чувстваше безпомощен. Отношенията му със Зи-лин бяха по-различни, на друга основа. Но Джейк беше Джуан, съдбата на Вътрешния кръг зависеше единствено от него. Не се доверявай на никого , беше го предупредил Зи-лин. Абсолютно на никого! Проблемът ще разрешиш сам, като първо направиш опит да откриеш шпионина на Блустоун в „юн-хюн“…

— Обади се на Сойър — каза на глас той. — Да нареди на брокерите да пуснат на пазара ценните книжа Ду Лон…

— Какво?! — смаяно го изгледа Трите клетви. — Но това са джонките! Печалбата от тях е свързана с висок риск, но е три пъти по-висока от лихвите на пазара! Дълговете на „Интер-Ейша“ ще станат огромни! Но за какво, питам аз! Действително ще успеем да вдигнем цената на акциите си, но за колко време? Притокът на пари в брой силно ще се свие, а после ще плащаме такива лихви, че ще ни счупят гръбнаците!

— Ще плащаме, ако все още сме над повърхността — спокойно отвърна Джейк. — Ще плащаме и ще пеем!