Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Само се отбих…

Ръката на Джейк отново се стрелна напред. Този път тялото на Као се изви като дъга, от устата му излетя протяжен стон:

— О, Буда!…

— Буда няма да ти помогне! — увери го със смразяващ глас Джейк. — Никой няма да ти помогне! Казвай какво търсиш тук! — Пръстите му предупредително се стегнаха и китаецът отново потръпна.

— Знам кой си — прошепна в ухото му Джейк. — Знам, че работиш за сър Джон Блустоун… Зная и кой е сър Джон Блустоун… Какво трябва да си помисля за теб?

— Сигурно, че съм комунист… — прошепна Као Белоокия, заковал уплашените си очи в лицето на Джейк.

— А какво общо има един комунист с Макена „Голямата локва пикня“?

— Той… — китаецът преглътна кървавата топка в устата си: — Той играеше ролята на пощенска кутия… Чрез него Блустоун разпространи новината за затрудненията на „Саут-ейша“…

— А ти си момчето за поръчки на Блустоун, така ли?

— Да.

— Макена нищо ли не подозираше?

— Какво да подозира? Той ме мислеше за човек на триадите… Може би на Грийн Панг, не зная…

— Блустоун стои зад кражбата на Тек Яу в „Саут-ейша“, нали?

— Разбира се.

— Кой друг е замесен?

— Не зная.

Джейк сграбчи окървавените ревери на китаеца и го запрати срещу стената.

— Слушай ме внимателно, разплуто кучешко лайно! — изръмжа с леден глас той. — Баща ми беше убит, по тази дама тук стреляха, а някой се опитва да ми види сметката, независимо дали съм тук или в Киото!

— Джейк, вече му стига! — обади се разтревожено Блис.

— Нищо подобно! — изръмжа той с глас, от който тя неволно потръпна. — Казвай всичко, което знаеш! — Последните му думи бяха предназначени за Као Белоокия.

— Вече казах вси… — китаецът простена, преви се на две от жестокия удар в бъбреците и повърна в краката на Джейк.

— Може би казва истината — обади се Блис и предпазливо докосна рамото му.

— Послушай я… — простена Као. Беше паднал на колене, главата му почти опираше в килима. — О, Буда, какво още искаш от мен?

— Имаш голяма уста — наведе се над него Джейк. — Искам да зная кой те е обучавал.

— Блустоун.

Джейк вдигна глава и размени кратък поглед с Блис.

— Един и същ отговор на всички въпроси, а?

Блис бавно поклати глава. Това означаваше, че китаецът лъже.

— Такива са ти въпросите, за Бога!

— Майстор е… — поклати глава Джейк. — Истински майстор, получил отлично обучение…

Пусна яката на китаеца и той се строполи на пода. Остави го под наблюдението на Блис и се насочи към кухнята. Върна се с малък нож в ръка, пристъпи към Као и сграбчи косата му.

— Няма как, трябва да направим нещо за тази голяма уста — изръмжа заплашително той.

— Какво?… Какво си намислил?

— Имаш прекалено много зъби — ухили се в лицето му Джейк. — Затова ще започна да ги вадя. Бавно, един по един…

— Луд ли си, човече? — ахна Као и очите му с ужас се заковаха върху острието на ножа. После се овладя, на лицето му се появи нещо като усмивка: — Много добре… Даже отлично! Признавам, че за малко не напълних гащите! Но ти едва ли ще…

— Джейк, недей! — извика Блис, но вече беше късно. Джейк стисна ченето на Као с лявата си ръка, а дясната се стрелна напред. Острието потъна в долния венец на раззинатата уста, одраска глечта на първия кътник с противно за слуха стържене, после зъбът изскочи като тапа…

Бликна фонтан от кръв, Као Белоокия се задави. Полудял от болка, той започна да блъска главата си с юмруци.

— Довърши си изречението! — процеди ледено Джейк. — Беше започнал да казваш, че аз едва ли…

— Той твърдеше, че няма да бъде наранен! Буда, стана точно обратното!

— Представи си какво те чака, като се заема с другия зъб — изръмжа Джейк и стисна ножа в ръката си.

— Не! В името на Боговете, не!

Као Белоокия направи опит да пропълзи встрани, но Джейк го държеше здраво.

Китаецът изплю кръвта от устата си и сломено поклати глава:

— Не си струва… Изобщо не си струва…

— Не си обучаван от Блустоун — разтърси го Джейк. — От кого тогава? От Даниела Воркута?

— Буда, не! — отвърна с неприкрито отвращение Као. — Някаква шибана фуста! — Гордостта му попречи да се разплаче от болка: — Мой учител беше самият Чен Ю!

— За този стар мръсник се носят невероятни легенди — засмя се Джейк. — Съветвам те да изплюеш всичко, което знаеш, защото няма да те чакам цяла нощ!

— Това е истината, заклевам се! Нима мислиш, че искам да се разделя със зъбите си по този начин?!

— Споменаваш Чен Ю, защото знаеш, че старецът отдавна е мъртъв — поклати глава Джейк.