Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Малюта стискаше ръчките на креслото и мълчеше.

Даниела изчака точно толкова, колкото трябва, после тихо подхвърли:

— Тя е тук, Олег… И слуша нашия разговор!

Очите му пламнаха, блясъкът им беше близко до безумието.

— Ти си луда!

Трябваше да го каже, в противен случай кънтящата тишина щеше да го доведе до истеричен припадък. С това се беше борил през всичките тези години след смъртта на Ореанда, надяваше се, че го е погребал завинаги. Но сега тежката плоча на гробницата започваше да се пропуква…

— Тя е мъртва! Мъртва и погребана!

Даниела само поклати глава, сигурна в близкия успех.

Бялото на очите му проблясваше като на обзето от паника животно.

— Тя е в душата ти, Олег… Отдавна го знаеш, нали? — Приведе се напред, от очите й излетяха пламъци: — Тя знае кой е подпалил къщата! Знае кой е убиецът й!

Изчака секунда-две, после заобиколи бюрото и пристъпи към него. Гласът й значително се смекчи:

— АЗ ще те закрилям, Олег… — ръката й се плъзна към слабините му и веднага усети лекото им стягане. — Ще те закрилям от Ореанда… Притежавам нейната сила, нали? Магията й се прехвърли върху мен и аз мога да я използвам както искам… — гласът й премина в шепот: — Да, Олег… Наистина ще те закрилям!

Малюта потръпна и трескаво разкопча яката си. Свали тънката златна верижка от врата си и Даниела видя малкото ключе, прикрепено за нея. Наведе се напред и след два неуспешни опита най-сетне отключи най-долното чекмедже на бюрото си. Зарови се в него, гърбът му пречеше на Даниела да види какво търси.

— Ето — най-сетне се изправи той. — Ето, всичко е тук. Върху бюрото се появи стегнато пакетче, Даниела усети как сърцето й учестява ритъма си.

— Ти и Михаил Карелин — сковано прошепна Малюта. — Като на филм… Порнографски филм… — Отмести поглед, сякаш отвратен от това, което вършеше. — Снимки, негативи… Всичко е вътре. — Тънка веничка започна да пулсира на слепоочието му. Изпитваше страхотна умора, сякаш предаването на снимките беше отнело всичките му сили.

Даниела вдигна ръка и избърса потта от челото му.

— Горкичкият — нежно прошепна тя. — Сега трябва да си починеш…

Олег Малюта кимна и затвори очи.

Даниела вдигна пакетчето. Стори го бавно, с онова благоговение, с което някога майка й се беше докосвала до разпятието…

Юмрукът на Джейк се стовари в носа на Као Белоокия с огромна сила. Кожата се разкъса, бликна фонтан от кръв. Джейк стисна ръцете му, инстинктивно насочили се към раната.

Здравото око на китаеца се насълзи, евтиният му костюм бързо подгизна от кръвта.

— Знам, че нямаш любовна среща — просъска Джейк. — Първо, защото си прекалено стар за Макена… — Дръпна го рязко към вътрешността на ярко осветеното помещение: — … И второ — защото си проклет абориген! Така те наричаше Макена, знаеш ли? Питам се дали ти го е казвал и в очите… Не, едва ли е имал достатъчно кураж… Но те е мислил за такъв, душата му е стенела от присъствието ти…

После стисна врата на Као и го принуди да се наведе ниско над трупа на Макена. Вонята беше ужасна.

— Го… Голямата локва пикня!… — прошепна най-сетне онзи. — О, Буда!

— Добре е, че се сещаш за Буда — изръмжа Джейк. — Тази вечер ще имаш нужда от помощта му!

Дръпна китаеца и го принуди да се изправи. Сега най-важното беше да го държи в максимално неудобно положение.

— Вода! — простена Као и единственото му око умолително се вторачи в Блис: — Малко вода, в името на Буда!…

— Аха, значи предпочиташ тя да се погрижи за теб, а не аз… — въздъхна Джейк. — Добре… Макар да съм убеден, че никога няма да повториш тази грешка…

Као Белоокия му хвърли един изпълнен с недоумение поглед. Джейк му отвърна с приятелска усмивка, но в същото време ръката му се стрелна напред и надолу. Пръстите му се увиха около гениталиите на китаеца и рязко ги завъртяха. Здравото око на Као сякаш всеки момент щеше да изскочи от орбитата си, тялото му се разтърси от агонизираща болка. Устните му се разтеглиха в страшна гримаса, ситни капчици пот избиха по челото му.

Джейк го пусна толкова рязко, колкото го беше сграбчил. От гърдите му се откъсна протяжен стон, главата му безсилно клюмна.

— Джейк! — обади се разтревожено Блис и понечи да пристъпи към него. Но той я спря с повелителен жест, лицето му се надвеси над сгърченото тяло на китаеца.

— Разбираш колко неразумно постъпи, нали? — просъска в ухото му той. Изчака кимването на клюмналата глава и едва тогава продължи: — А сега казвай какво правиш тук!