Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Даниела се отпусна на леглото и отправи поглед към далечните мълнии, прорязващи хоризонта. Дъждът монотонно барабанеше по покрива. Затвори очи и си спомни, че все още не беше отворила радиограмата на Митре. Беше толкова уморена, че реши да го остави за сутринта, но после любопитството й надделя. Трябваше да разбере докъде е стигнал Блустоун в операцията за проникване в „Кам Сан“. Претърколи се по гръб и отвори чантичката си, пусната до леглото. Нямаше опасност за документа, тъй като шифърът беше известен само на Митре и самата нея.

Нагласи възглавницата зад гърба си, отвори плика и потъна в четене.

След минута отпусна тънката хартия и насочи тежък поглед в затворената врата на банята. После спусна крака на пода и прочете още веднъж написаното. Информацията се базираше на все още непотвърдени слухове, но в замяна на това беше важна. Неон Чоу беше донесла откъслечни сведения за Аполо — дълбоко законспирирания американски агент, който работи направо в Кремъл. Най-отдолу на листа беше изписано и името му: Михаил Карелин…

Разшифровала цифрите и буквите, Даниела изведнъж изпита чувството, че всеки миг ще повърне. Отпусна глава на възглавницата и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания.

Михаил Карелин работи за чуждото разузнаване! При това не за кое да е, а точно за Агенцията — смъртния враг на Даниела Воркута!

Сега, независимо от достоверността на информацията, тя беше длъжна да открие каква е задачата му. Ако всичко написано излезе вярно, пътищата са два: да го превербува за КГБ или да го предаде на правосъдието. Такава е съдбата на всички предатели.

В момента обаче не искаше да мисли за това. Даде си сметка, че изобщо не я вълнува. Патриот, предател — все едно. Карелин е мъжът, когото обича. Затова едва ли ще стори нещо, което би застрашило отношенията помежду им.

Даниела Воркута, обучавана и възпитана според суровите догми на КГБ, в крайна сметка се оказа обикновен човек. Генералските пагони не означават нищо, също като поста директор на Първо главно управление… И, Боже опази, дори членството в Политбюро й се стори незначително!

Цялата й кариера, целият й живот в службата не означаваха нищо. Вълнуваше я единствено току-що получената информация. Възможно ли е това? Пръстите й се плъзнаха по гладкия корем и спряха над нежните косъмчета между бедрата й. Докоснаха топлата женственост и се увериха в това, което вече знаеше: от месечния цикъл я деляха точно определени дни, яйцеклетките й бяха готови за оплождане. Отдръпна ръката си и видя, че трепери. Господи, луда ли съм, запита се замаяно тя. Но друго обяснение за ирационалното й поведение нямаше. Нито пък за още по-ирационалното й решение. Взето под натиска на чувствата… Ето я истинската разлика между мъжа и жената.

След известно време Карелин излезе от банята и зашляпа с боси крака към леглото. Даниела беше изгасила нощната лампа и по всяка вероятност спеше. Той внимателно се отпусна на леглото, решил да не я буди. Но топлото й тяло се притисна в него, ръката й докосна члена му и започна да го масажира.

— Данушка — прошепна той. — Будна ли си?

Тя притисна гърди в плещите му, зърната й започнаха да набъбват. Когато се плъзнаха надолу, към слабините му, вече бяха твърди като камък. Устните й се разтвориха и нежно обвиха главичката му. Езикът й полудя. Когато членът му стана червен и потръпващ от напрежение, устата й се отмести, отстъпвайки място на пламналата й женственост.

Потърка я върху слабините му, той възбудено простена. Проникна в нея нетърпеливо, бързо и докрай. Тазът му се изви нагоре, а тя се притисна към него с цялата сила на тялото си. Възбудата им нарасна и се сля в огнен вихър. Не след дълго горещото му семе се стрелна дълбоко в пламналите й вътрешности.

— Михаил, Михаил!… — стенеше тя.

Горещи сълзи покапаха върху лицето му.

Блис усети проникването на куршумите с всичките си сетива. Един, два, три, четири, пет!… Потънала в „да-хей“, тя виждаше траекториите им като сребърни нишки в непрогледния мрак. Попаденията в тялото на мъжа до нея я накараха да нададе отчаян вик, сякаш споделяше агонията му. Пок Голямата стрида се люшкаше напред-назад като кукла, чиито конци бяха попаднали в ръцете на пиян или луд…

Още при първия изстрел механично преобърна масата, на пода с трясък се изсипа сребърна посуда — чинии от изящен порцелан и остатъци от вечерята им. По тази причина между тялото й и последния, шести куршум, се издигна преграда от петсантиметров буков плот, обкован със стоманени шини. И шестият куршум се заби в него, вместо в сърцето й…