Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Кои са останалите?

Йе се люшкаше между живота и смъртта, съзнанието му ту се прочистваше, ту помътняваше. Ясно личеше, че се държи с върховни усилия на волята.

— Оръжия… Казаха ни, че ще транспортираме „Блекмън Т-93“, ракетни установки за поразяване на жива сила… Но от тях печалба няма… Не ги продаваме…

— А какво ги правите?

— Складираме ги…

— В Азия?

— Не само там… В Европа, в Южна Америка, навсякъде…

— Защо?

Върху устните на Йе изби розова пяна.

— Тюн беше против… аз също… Трябваше да сме по-предпазливи… Но това е опасно за целия свят…

— Какво имаш предвид, каква опасност? — Симбал напрегнато се приведе над лицето на умиращия.

— Най-лошата…

— Поясни се, ако обичаш…

— Тези оръжия… С тях можем да унищожим света… — По лицето на Бегача се търкаляха едри капки пот, кожата му стана ужасно бледа. — Когато Бенет…

Симбал чакаше със затаен дъх, сърцето блъскаше в ушите му. „Пресвета Майко, на какво се натъкнах?!“, ужасено се запита той, после леко докосна хладната китка на китаеца:

— Когато Бенет какво?

— Бенет е духът, който изскача от бутилката…

Това пък какво означава?

— Къде отиде Бенет?

— В Шан — потръпна Йе Бегача. — При източника…

— Вуйчо? — Симбал трескаво потърси пулса на китаеца, но пулс нямаше.

Бавно се отпусна назад. „Дикуи“ се занимава с транспорт на оръжие? Възможно ли е това? „Блекмън Т-93“ е ракета с голяма унищожителна сила, която се изстрелва от един-единствен боец. Защо? По какъв начин тази общо взето слаба бойна техника може да унищожи света? Симбал усети, че тялото му се разтърсва. Стана му студено, имаше чувството, че е по-хладен дори от изстиващия труп пред себе си.

— Каква стана тя, хубавецо? — изръмжа зад гърба му Гато де Роза, появил се безшумно в стаята. От крачолите му се стичаше вода и попиваше в дебелия килим.

— Бенет? — попита, без да го гледа Симбал.

— Измъкна се с „цигарата“ — въздъхна Кубинеца. — Чакаше го на котва.

— Уморен съм — промърмори Симбал.

— Не ме будалкай, хубавецо — изгледа го подозрително онзи. — Чух те, като говориш с китайчето…

— Той просто бълнуваше — поясни Симбал и изпита чувството, че целият свят е легнал върху плещите му.

— Глупости!

— Точно така, да те вземат мътните! — избухна Симбал и скочи на крака. — Отсега нататък с Бенет ще се занимавам аз!

— Я зарежи тая работа!

— Нямам друг избор. Нали отново го изпусна?

— Така ли мислиш?

В главата на Симбал звънна предупредителна камбанка. Нещо в тона на Кубинеца го караше да бъде неспокоен. Насочи се към вратата.

— Къде отиваш, хубавецо? — спря го гласът на Кубинеца.

— Надявам се пак да се видим, Мартин…

— Хей, не можеш да си тръгнеш просто ей така! — скочи Гато де Роза. — Чуваш ли, хубавецо?

— Какво, да не си решил да ме проследиш? — обърна се Симбал и го възнагради с мрачна усмивка. — Не вярвам да си толкова глупав…

Известно време се гледаха в мълчание. После Гато де Роза поклати глава и примирително подхвърли:

— Тая работа започва да смърди като рибарска гемия, хубавецо…

— Ще ми кажеш ли на кого се обади от пристанището? — пожела да узнае Симбал.

— Вече ти казах, приятел…

— Така ли? Е, хубаво…

— Добре де, да върви по дяволите! — въздъхна Кубинеца и забързано прекоси стаята. — Заповяда ми да те държа под око… Каза да вървя по петите ти… Очевидно не ти вярва, хубавецо.

— Кой? — попита Симбал, макар вече да подозираше отговора.

— Макс — отвърна Кубинеца.

Макс Тренъди, въздъхна Симбал. Първо пипна Моника, а сега и тоя тип. Но Гато де Роза е агент на СЕН, докато Макс е директор на АН… Какво е надушил, да го вземат дяволите?

— Кажи му, че ако иска да ме следи, най-добре да го направи лично! — тросна се той. — Зная къде е Бенет и отивам там! — С всяка дума правеше една крачка по посока на Кубинеца.

— Значи ще си имаш компания, човече — ухили се онзи.

— Глупости!

Ръката на Симбал се стрелна напред, шмугна се под разкопчаното сако на Гато де Роза и сръчно измъкна малкия автоматичен пистолет, двадесет и втори калибър.

— Женско оръжие — отбеляза той. — Но от близко разстояние върши добра работа…

— Хей, хубавецо, да не си полудял?!

— Не влагам нищо лично, Мартин — промърмори Симбал и насочи оръжието в гърдите му. — Отивай на дивана!

— Хей, човече! Какво правиш, за Бога?

— Прави каквото ти казвам! — заплашително изръмжа Симбал.

Стегна ръцете на Кубинеца зад гърба му с помощта на коланчето от копринената роба на Йе Бегача, изправи се и подхвърли: