Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Гордите планинци се смеят в лицата на чужденците, а вождовете просто им обръщат гръб, изпълнени с презрение. Властта се крие в разпределението на благата. В пълния контрол над селяните, които отглеждат суровината; над бойните отряди, които охраняват цеховете за преработка; над керваните от тежко натоварени мулета, които пренасят стоката до подножието на високите планини и я предават в ръцете на алчните търговци.

Ако Чен Ю изобщо беше научил нещо по време на дългото си изгнание, то можеше да бъде само едно: истинска власт има само онзи, който умее да налага волята си над ближните. Докато властта на парите е една пълна илюзия.

Лишен от истинската власт, Хуайшан Хан беше претъпкал вилата си с археологически съкровища. Но какво означават те? След смъртта му всичко ще бъде разграбено или унищожено, ще изтече като пясък между пръстите. И какво ще остане? Нищо. Бързо ще го забравят, животът му ще се превърне в блед, никому ненужен спомен…

Докато целите на Чен Ю са други, те наистина ще променят света. Името му ще остане вечно живо в съзнанието на бъдните поколения. Като това на фараона Хеопс, успял да остави следа от краткото си присъствие в човешката история.

Оставям алчността на нищите духом, казваше си той. Именно алчност се четеше върху лицето на Хуайшан Хан, докато гледаше тялото на спящото момиче, което беше толкова важно за него… Мечтае за нещо, което никога не може да има, и точно в това се крие същността на алчността. Мечтае за дете. Липсата на дете е причина за дълбоката му омраза към Ши Зи-лин. Пак тя го превръща в маниак по отношение на това нещастно момиче. Обожава го открито, но не си дава сметка, че предизвиква само ужас и страдания в душата му…

Чен Ю хвърли поглед към Хуайшан Хан и отново потръпна. Никога не беше предполагал, че времето е в състояние да нанася такива поражения върху тялото и духа на жив човек. Това е още една причина да довърша започнатото, каза си той. Светът трябва да навлезе в нова ера.

В четвъртък сутринта Даниела Воркута получи секретна радиограма от агент Митре — тоест сър Джон Блустоун. От центъра я донесоха на ръка, по специален куриер. Обикновено отделяше по един час от предобеда за дешифрирането на подобни радиограми, но този път изгаряше от нетърпение да научи докъде е стигнал най-способният й шпионин.

Днешният ден — четвъртък, беше истински кошмар. Събуди я дежурният офицер. Армейското разузнаване поиска спешен контакт с нейните хора в Афганистан и тя започна да работи още докато се обличаше. В службата я чакаха бързи решения по още четири операции в ход, две от които навлизаха във финалната си фаза. Това означаваше лична намеса и внимателни инструкции на съответните офицери, в противен случай много хора бяха обречени на смърт.

До обед не вдигна глава, в кабинета й постоянно влизаха и излизаха хора. Кризисните ситуации обаче започнаха да намаляват. Десетина шефове на отдели бяха уведомени, че поради липса на време оперативното съвещание с тях ще бъде проведено в обедната почивка.

Следобед стана още по-лошо. Дойде съобщение за разкрит оперативен агент. Врагът беше успял да го хване жив и Даниела се принуди да започне сложни и унизителни преговори за неговото освобождаване.

Тази нощ тя и Карелин не отидоха в нейния апартамент, както правеха обикновено. Вместо това той я отведе в малко жилище, разположено на последния етаж на висок блок от червени тухли на улица „Солянка“ — една от пресечките на „Докровски“, „зеления булевард“, наречен така заради широките тревни площи покрай асфалта. От малките прозорчета се разкриваше гледка към моста Устински, блестящ като скъпоценен камък над тъмните води на Москва-река. Гледката била далеч по-добра преди идването на булдозерите и строителните машини, поясни Карелин. Но общинските власти решили именно оттук да бъде осъществена връзката с южния бряг и така се появили улиците „Интернационалная“ и „Уляновская“…

Дойдоха тук по настояване на Карелин, на когото очевидно му беше писнало да се съобразява с шпионите на Малюта. Тази квартира беше напълно секретна, за нея знаеше единствено Карелин.

— Вече до гуша ми дойде — оплака се той. — Не мога да те любя и едновременно с това да чувствам агентите на Малюта зад вратата!

Прекалено уморена, за да бъде гладна, Даниела свали дрехите си и влезе в банята. Остана под душа толкова дълго, че Карелин на няколко пъти ходи да чука на вратата.

Най-накрая излезе, увита в дебела хавлия, американско производство. Сивите й очи гледаха хладно. Карелин се наведе и нежно я целуна по бузата. После влезе в банята и затвори вратата.