Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Краката ти ще оставя свободни. И без това полицията ще довтаса, преди да успееш да се измъкнеш. Аз обаче ще бъда далеч…

— Къде отиваш, хубавецо? — попита Кубинеца и очите му изведнъж придобиха цвят на препечено кафе.

Симбал извади патроните от пълнителя и ги хвърли в краката на Гато де Роза. Пистолетът ги последва.

— Кажи на Макс, че съм заминал за Шан.

Ки-лин спеше.

— Виждаш какво чудесно нещо е човешкият мозък! — промълви Хуайшан Хан. Очите му гледаха стройното тяло на момичето с такъв глад, че Чен Ю неволно потръпна. — Виждаш каква фантастична и сложна машина е той! — Приведен под ярката светлина на голата крушка, Хуайшан Хан изглеждаше по-грозен и по-разкривен, отколкото беше в действителност. — Полковник Ху го оценяваше по достойнство…

— Полковник Ху е мъртъв — въздъхна Чен Ю.

Хуайшан Хан пусна в ход зловещата си усмивка и Чен Ю отново потръпна. Така могат да се усмихват единствено лудите.

— Прагматик, както винаги — промърмори той и докосна с длан неподвижното тяло на Ки-лин. — Но аз добре схващам намека ти… Да, тя уби полковник Ху и успя да избяга. Въпреки силната охрана…

— Имам чувството, че методите на полковник Ху не са се оказали особено сполучливи — въздъхна Чен Ю. — Поне по отношение на нея…

— Не е така — поклати глава Хуайшан Хан. — Войната в Камбоджа го беляза завинаги. Той наистина беше майстор в занаята си, но за съжаление почти всяка вечер се напиваше до безсъзнание. Това е причината, поради която подчинените му започнаха да надигат глава…

— Знаеш какво означава това, нали? Хората му бяха подбрани с изключително внимание, особено се наблягаше на дисциплината и изпълнението на заповеди от всякакъв характер. Това беше задължително условие за операцията в „Кам Сан“, тъй като там се налага обезвреждането на армейската охрана и силите за сигурност. В противен случай никога няма да се доберем до това, което ни трябва…

Хуайшан Хан въздъхна и тръсна глава:

— Казано с две думи, полковник Ху започна да се превръща в бреме, приятелю… — Ръката му отново погали лицето на спящата Ки-лин. — И моята малка птичка свърши точно това, което се искаше от нея… Нима мислиш, че случайно се е появила пред войниците на генерал Куо? Не, приятелю. Тя беше програмирана да го стори. Да убие Ху, да избяга и да дойде тук…

— Как е възможно това? — изгледа го със съмнение Чен Ю.

— Сега ще видиш — усмихна се Хуайшан Хан. В ръката му си появи шишенце спирт и късче памук. Хвана ръката на Ки-лин и я извъртя с вътрешната част нагоре, разтърка я с натопеното в спирт памуче и извади от джоба си стерилна спринцовка. Махна капачката, натисна буталцето да изкара въздуха и ловко я заби във вената на Ки-лин… — Това е специален медикамент, създаден по лична рецепта на полковник Ху… Една постоянна доза от него е достатъчна да поддържа пациента в състоянието, което ни е необходимо. Действа директно върху централната нервна система, потиска егото и стимулира проявата на примитивни емоции. Омразата, страхът и желанието се превръщат в основни движещи фактори на индивида, волята му се стопява. Превръща се в топка глина, която чака опитните ръце на скулптора… — Медикаментите потънаха обратно в джоба му.

— И тя не усеща нищо, така ли?

— Медикаментът има изключително силно блокиращо въздействие. Волята й не съществува, тя е моя до последната клетка на тялото си. Сега и завинаги. Появата й тук още веднъж доказва това. Доказва, че е готова за изпълнението на най-важната мисия в живота си…

Хуайшан Хан вдигна глава и заби поглед в лицето на Чен Ю:

— Много хора преди нея са правили опит да ликвидират Джейк Мейрък Ши. Но никой не е успял… Джос, ще кажеш… Но аз открих, че съдбата е нещо, което прилича на океанския прибой. Тя също като него има своите приливи и отливи… Разбираш ли?

„Аз искам да бъда господар на света, помисли си Чен Ю. А този старец мисли единствено как да манипулира съзнанието на едно младо момиче. Срамота! Гони лично отмъщение и нищо друго не го интересува. Очевидно падането в онзи кладенец е обезобразило не само тялото, но и ума му… Ако успее да види мащабността на моя заговор, положително ще се присъедини към мен с цялата си душа… Не, едва ли…“

Главата на Чен Ю едва забележимо се поклати. Прекалено дълго време е бил в Шан, където богатството не означава нищо, където всеки племенен вожд разполага с купища диаманти, рубини и смарагди. В ръцете на тези хора е съсредоточено производството на опиум и печалбите им са огромни. Но те нехаят за тях. Единственото, което ги интересува, е властта над хората. Именно това не могат да проумеят агентите на ЦРУ и КГБ, които непрекъснато се опитват да проникнат в Шан. Защото просто не умеят да упражняват подобна власт и прибягват до методи, които биха им осигурили успех навсякъде другаде, но не и в Шан. Тук никой не може да бъде купен за пари.