Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Какво друго може да се очаква? — въздъхна той. — Трийсет и седем нула едно и нула две… Апартамент на последния етаж. Пет стотака на вечер.

— А някой беше казал, че престъплението не си струва парите… — промърмори Симбал, докато крачеха към батареята от асансьори с бронзови врати. На всяка от тях имаше триъгълна звезда — емблемата на хотела. Същите звезди бяха втъкани и в дебелия мокет.

— Твоят селянин каза ли дали Бегача си е у дома? — попита Симбал.

— Каза.

— Посещения?

— Хайде стига де — скептично го изгледа Кубинеца — Той е администратор, а не Супермен. „Трилиант“ е огромна хралупа. Цял камион морски пехотинци да влязат тук, пак никой няма да ги забележи…

— Надявам се да си сигурен, че това беше първият му подкуп за нощта — промърмори Симбал.

Гато де Роза се изсмя, но лицето му изведнъж се разкриви в грозна гримаса.

— Кучи син!

Вратата на един от асансьорите се плъзна встрани и в рамката се очерта фигурата на Бенет.

Фоайето беше пълно с гости, облечени в скъпи дрехи. Някъде вляво звучеше музика, хората вървяха натам. Вероятно в бара течеше нощното шоу. В залата блестяха толкова диаманти, че сигурно и на Мърф Сърфа [4] Известен пират и контрабандист от XIX век, върлувал из Карибско море. — Б.пр. биха му протекли лигите.

Бенет започна да си пробива път в обратна посока, срещу тълпата. Придвижваше се бавно и спокойно, без да се оглежда назад. Пращеше от самоувереност като повечето откачени. Симбал и Кубинеца се впуснаха подире му, пробивайки си път между тоалети на „Нипон“ и „Унгаро“, сред които чернееха смокинги „Афтър сикс“ за по няколко хиляди долара бройката. В ноздрите ги удари ароматът на „Натюрел“ и „Шанел №5“.

Бенет изчезна в някаква странична врата и те увеличиха скоростта. След миг бяха там, отвориха вратата и се озоваха в дълъг коридор с бетонни стени и гумирано покритие на пода. На стената висеше табела с надпис: ЗАБРАНЕНО ВЛИЗАНЕТО ВЪВ ФОАЙЕТО С БАНСКИ КОСТЮМИ.

— По дяволите! — изсъска Симбал и се впусна в бяг.

Беше си спомнил твърдението на Кубинеца, че Бенет не ходи по места, до които не може да стигне с лодка.

Стъклени врати се отвориха пред тях, озоваха се пред осветен плувен басейн, огромен като бална зала. Над него стърчеше бетонна козирка, върху която бяха наредени поне сто шезлонга, опънати като по конец. Зад козирката имаше широка стълба, по която проблясваха ситни песъчинки. Двамата полетяха надолу, прескачайки по три стъпала наведнъж.

Осветлението на басейна беше достатъчно силно, за да видят фигурата на Бенет, изправена на брега. Миг по-късно той вече не беше там. Един мощен отскок и шпионинът изчезна в пяната на прибоя. Главата му изскочи на повърхността, ръцете му направиха няколко мощни загребвания. Кубинеца скочи след него.

След малко Симбал видя очертанията на стройната „цигара“, която се поклащаше на котва на петдесетина метра от брега.

— По дяволите! — процеди той, обърна се и хукна към хотела.

Двойните врати от тежък махагон се оказаха отключени. Йе Бегача се беше настанил на морскозелен диван, който изпълваше почти цялата дневна. Плоското му кантонско лице беше бяло като оризова хартия, гърдите му неравномерно се надигаха и отпускаха, очите му бяха затворени.

Симбал застана на колене до него и провери пулса му.

— Ще се оправиш, вуйчо — прошепна на кантонско наречие той. — Ще се оправиш. Бенет те подреди така, нали? Едуард Мартин Бенет… Защо?

Очите на Йе Бегача се отвориха. Симбал веднага разбра, че не виждат нищо, освен това, което е в главата му.

— Бенет иска да съм мъртъв…

Думите бяха казани бавно и мъчително, но изненадващо ясно.

— Като Алън Тюн?

— Да.

— Защо?

Йе не отговори, очите му излъчваха непоносима болка.

— Защо, вуйчо? Защо Бенет искаше смъртта на Тюн, а сега и твоята?

Китаецът промърмори нещо неразбрано под нос, в душата на Симбал нахлу отчаянието.

— Какво? — наведе се над него той. — Оръжия? Оръжия ли каза, вуйчо?

Клепачите на Йе едва забележимо потрепнаха. — Умирам… — гласът му беше дрезгав. — Трябва да информираш братята ми…

— Да, да…

— Боговете са ми свидетели… Проклинам убиеца си… Проклинам го до шестнадесето коляно…

— Бенет иска смъртта ти заради оръжия, така ли? — Приведен ниско над китаеца, Симбал ясно усещаше особената миризма на смъртта.

— Да — прошепна с треперещи устни Бегача. — Студено ли е тук?

— Оръжията , вуйчо!

— Това е бизнесът на новото поколение… На Бенет, Мако и останалите…