Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— Няма да умреш — успокоително рече Зи-лин и се премести. Дъждът бързо се усилваше. Спомни си как бяха яздили по пътеките на Копринената планина. Извади една цигара, драсна клечка кибрит и я тикна между устните на Дейвис. После, кой знае защо, през главата му мина една странна мисъл: „Добре е, че родителите на Дейвис не могат да го видят в това състояние…“

— Страх ме е — промълви Дейвис, без да усеща цигарата между устните си. — Страх ме е от смъртта. Иначе сигурно щях да се самоубия в килията си. Но този страх ме сковава… Какво ще стане с мен след това? Ще се превърна ли в прах? Ще усещам ли студ? Изобщо, ще има ли нещо?

— Аз съм будист — отвърна Зи-лин. — За мен няма рай, няма ад…

Главата на Дейвис конвулсивно отскочи назад:

— Тогава какво има?

— Едно начало — отвърна Зи-лин. — Животът ни е само началото на едно дълго космическо пътуване. Никой не знае докъде ще го отведе то. На всички трябва да се борим за живота всеки час, всяка минута… Същевременно не бива да се боим от смъртта, приятелю…

Протегна ръка, измъкна горящата цигара от потрепващите устни на Дейвис и напълни дробовете си с дим. Изпусна го, после му върна цигарата.

— Толкова съм далеч от дома — погледна го Дейвис.

— Забрави за Америка — поклати глава Зи-лин. — Сега твой дом е Китай.

Дейвис отметна глава и дръпна дълбоко от цигарата. Откъм стената се разнесе остро пропукване и Зи-лин скочи на крака. Неясна човешка фигура се придвижваше към вилата. Зи-лин предпазливо я последва, спря се едва при кладенеца.

— Сен-лин! — извика той.

Тя се обърна, разтвори ръце и хукна към него.

— Аха, влюбените!…

Гласът на Хуайшан Хан долетя откъм малката горичка и ги накара да замръзнат. Ловецът беше заложил капана си и сега се наслаждаваше на уплахата на жертвите.

— Верният Чу ми позвъни веднага, след като си тръгнал — поясни Хуайшан Хан и небрежно пристъпи към тях. — Много е съвестен другарят Чу… А и доста подозрителен. Наредих му да те държи под око, докато пристигна — на лицето му се появи мрачна усмивка: — И ето ме тук…

Зи-лин сведе поглед към Сен-лин, която се притискаше към него и неудържимо трепереше. Мракът беше почти непрогледен, дъждът продължаваше да плющи. Блесна светкавица, веднага след нея тресна оглушителна гръмотевица. Но в краткия промеждутък от време Зи-лин успя да забележи тъмните белези по лицето й.

— Сен-лин, какво ти се е случило?

— Нали ти казах, че знае… — промълви между риданията си тя. — Това е наказанието ми. Удряше ме само в лицето… Мисля, че имам счупени кости… Правеше го нарочно и крещеше: Всички трябва да видят срама ти! Ще останеш белязана за цял живот!

Останал без дар слово, Зи-лин мълчаливо я прегърна и обсипа с целувки разраненото й лице.

— Само за това? — промърмори след известно време той. — Нима е възможно?

— Наказа ме не само заради изневярата… — изхлипа Сен-лин. — А и защото съм бременна… В утробата си нося твоето дете…

Зи-лин беше толкова смаян, че само гледаше как Хуайшан Хан пристъпва напред и грубо я хваща за ръката.

— Пусни я, предател! — извика с пламнали очи той.

Едва сега Зи-лин разбра какво се крие зад тези жълти очи на хищник. Някога беше повярвал, че Хуайшан. Хан е преминал на тяхна страна по чисто идеологически причини, но сега истината изплува пред очите му. Хора като него не даваха пет пари за идеологията, интересите им винаги си оставаха дълбоко лични. Хуайшан Хан беше обърнал гръб на националистите, само защото беше видял изгодата на помощник на комунистическия режим. С помощта на новите управници на Китай той се беше стремил да се докопа до маковите полета, до парите и властта. Това е цялата идеология, която изповядваше…

В ръката на Хуайшан Хан проблесна нож, острието му опря в шията на Сен-лин, точно над сънната артерия.

— Пусни я, иначе ще видиш смъртта й с очите си!

Зи-лин свали ръце от кръста на Сен-лин и Хуайшан Хан неволно се отпусна. Надявал се на този кратък миг, Зи-лин се стрелна напред и надолу, главата му потъна в корема на врага.

Хуайшан Хан извика от болка, ножът се изплъзна от омекналата му длан. Гърбът му влезе в болезнен контакт с железния капак на кладенеца.

Зи-лин сплете ръцете си в юмрук и ги стовари върху гърба му, онзи отново извика и се преви от болка. Дълго потисканият гняв изригна в душата на Зи-лин като вулканична лава. Скочи напред, грабна ръката и крака на Хуайшан Хан и го вдигна във въздуха. После, обладан от нечовешка сила, го запрати върху капака на кладенеца.