Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Съзнаваше, че придава прекалено голяма тежест на един акт, че залага на карта щастието на друго човешко същество. Това е твърде много, но Сен-лин заемаше специално място в душата му. Нима единствено той вижда колко необикновена е тази жена? Може би има и други, но Хуайшан Хан с положителност не е между тях.

Хуайшан Хан. Това засяга и него. Хуайшан Хан тежеше като воденичен камък върху съвестта на Зи-лин. Защото без него този човек не би бил тук, терорът също би могъл да им се размине…

Усети фалша на тази мисъл още преди тя да напусне съзнанието му. Вълната от насилие не беше измислена от Хуайшан Хан, Дълбоко в сърцето си той знаеше, че тя щеше да дойде и без него.

Но този човек олицетворяваше злото, помагаше му да се разширява и процъфтява. Освен това трябваше да помисли и за онези тайнствени неща, които ставаха в Шан. Може би само планината знае кой организира събирането и разпространението на опиума, Зи-лин не можеше да повярва, че Мао има пръст във всичко това. Единствената мечта на Мао беше да се изтръгне от лапите на Москва и войната в Корея му даваше тази възможност. Една трудна, но все пак постижима цел, както го беше уверявал Зи-лин. Ако Мао печели огромни капитали от търговията с наркотици, би ли се впуснал в една толкова опасна военна авантюра? Едва ли, поклати глава Зи-лин.

От друга страна обаче Дао Джуи-чин, Кант Шенг и Хуайшан Хан печелеха авторитет и власт доста по-бързо от обичайното. Как ставаше това? Не се ли крие причината именно в Шан? Възможно, напълно възможно…

— Историята приключва точно както си знаех — ридаеше на гърдите му Сен-лин.

— Този път грешиш — поклати глава Зи-лин.

Но във въздуха продължаваше да се носи опасният аромат на горчиви бадеми. Сякаш протегна ръка и угаси луната, кадифената нощ го обви с черната си мантия. От югоизток се появиха тежки дъждовни облаци, въздухът овлажня. Барометърът стремително падаше, всичко замря в очакване на бурята.

Зи-лин използва пропуска, подписан лично от Мао. В продължение на час и половина се труди върху датата и резултатът му се стори напълно задоволителен. Затворът на Държавна сигурност изглеждаше тъмен и заплашителен. Издигаше се малко встрани от площада, проектиран и построен под диктовката на руснаците. Може би затова постройката изглеждаше грозна и рухнала, макар да беше само на няколко години. Около нея бяха посадили млади брезички, пред входа бяха паркирани брониран влекач и няколко военни камиона. Кабините бяха празни, площадът също. По това времена нощта хората предпочитаха да си стоят у дома. Паркира служебната кола отпред и бавно се насочи към пропуска.

Премина без инцидент през три контролни пункта. Това обаче не го зарадва. Важното беше как ще излезе.

През нощта персоналът на затвора се свиваше до една трета от нормалната си численост, преди всичко, защото горните етажи се използваха от администрацията и за служебни съвещания.

Началникът на корпуса съобщи, че затворникът не е в килията си. Бил изведен за разпит.

— Нормално ли е това — пожела да се осведоми Зи-лин.

— Напълно — кимна началникът, на име Чу. — Това се повтаря всяка нощ.

— А кога спи? — попита Зи-лин.

— Не спи — отвърна равнодушно Чу. — Това е част от обработката.

Зи-лин тикна пропуска с подписа на Мао под носа му и кратко нареди:

— Заведи ме при него!

— Вашето посещение е в много необичаен час — промърмори Чу — Може би трябва да се обадя на другаря Хуайшан…

— Идвам от кабинета на Председателя Мао — ледено процеди Зи-лин. — Защо по-добре не позвъниш направо там? Сигурен съм, че ще бъде много доволен да го събудят по такъв важен процедурен въпрос!

Чу видимо се колебаеше. Очите му се местеха от пропуска върху Зи-лин и обратно. Накрая въздъхна и кимна с глава:

— Оттук, моля.

Щедро посипан с хлорна вар, коридорът все пак вонеше на урина и изпражнения. На циментовия таван бяха окачени мъждиви крушки, оградени в предпазна мрежа, светлината им беше жълтеникава и мътна. Сенките на двамата мъже тичаха по стената.

Чу спря пред метална врата с решетъчно прозорче и тихо почука. Оттатък се обади мъжки глас. Размениха си няколко думи, после вратата изскърца и се отвори.

В носа го лъхна отвратителна миризма. Трима униформени се редуваха да бият Рос Дейвис, който беше проснат гол в средата на квадратното помещение, осветен от ярък прожектор. Единият държеше нажежен до червено електрически нагревател, от който се чуваше монотонно бучене. При влизането на Зи-лин тъкмо го опираше в голата плът на затворника. Разнесе се изпукване, последвано от облак дим и болезнен крясък. Замириса на пърлено.