Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Той не беше политик. Притежаваше изключително точен ум, над всичко поставяше дисциплината. Беше роден за военен, единственият му недостатък беше нежеланието да получава заповеди. Особено от хора, които го превъзхождаха само по чин, но не и по умствени качества.

Още на млади години генерал Куо откри мъдростта на „уей ки“ — древната игра на военна стратегия. Учеше се от възрастен мъж, който побеждаваше всичките си противници в градския парк. Днес, след 60-годишен опит в „уей ки“, генерал Куо все още не беше срещал по-добър играч от онзи старец.

Благодарение на „уей ки“, или по-скоро на нейната стратегия, генерал Куо бързо оцени благоприятните перспективи пред себе си, появили се, след като откри какво има в онзи кладенец.

По това време Ши Зи-лин вече беше докладвал на Мао разкритията си за нелегалната търговия с наркотици и хората, получили лична облага от нея. Мао нареди пълно разследване, след което Ло Джуи-чин и Кант Шенг изгубиха своите постове. Разбра се, че цялата операция е била замислена и осъществена от Хуайшан Хан, когото всички считаха за мъртъв.

Естествено, Куо добре знаеше всичко това. От нещастния случай в парка беше изминала една седмица, времето беше топло и приятно. След вечеря Куо покани приятелката си на разходка в Ксиан Шан.

Мястото беше избрано предварително, интересуваше се както от самия парк, така и от „Вилата с двата кладенеца“. Като участник в разследванията той разполагаше с доста по-пълна информация от обикновените граждани. Възнамеряваше да впечатли младата си приятелка с подробен разказ за това, което се беше случило тук.

Но стана така, че изобщо не се стигна до разказа. Момичето изпищя още преди Куо да започне внимателно обмисления си рецитал. Той се обърна натам, където сочеше ръката й. Лунните лъчи проблясваха по металните капаци на кладенците.

Куо се насочи натам. Оказа се, че това, което беше взел за ръждиви петна, на практика бяха костеливи, побелели от напрежение пръсти, вкопчени в ръба на каменния кръг.

Куо се надвеси над дупката и видя две пламтящи като на див звяр очи…

Това беше Хуайшан Хан — пребит и изранен до неузнаваемост. Гръбнакът му беше счупен, в най-добрия случай имаше наранени прешлени. Когато Куо го измъкна навън, той се строполи на земята като чувал с картофи. Беше прекарал цяла седмица в ада на кладенеца. Куо остана смаян. Никога не беше допускал, че човек може да оцелее една седмица при подобни условия, особено когато е разполагал единствено с дъждовна вода. Оттогава нататък в душата му се появи един особен респект към този невероятен човек. Не можеше да се отърве от чувството, че контактува с представител на отвъдното…

Хуайшан Хан извади голям късмет да бъде спасен именно от Куо. Но същото можеше да се каже и за бъдещия генерал.

Всеки друг офицер на мястото на Куо без съмнение би докладвал за инцидента на своите началници. Което означаваше, че Хуайшан Хан щеше да бъде откаран във военна болница, а след възстановяването му го чакаше военен трибунал. Наказанието за престъпленията, в които го обвиняваха, можеше да бъде само едно — най-тежкото.

Но Куо бързо схвана, че този инцидент му предлага уникалната възможност да скъса с военните. Планът на Хуайшан Хан за разработка на маковите полета беше наистина уникален по мащаби, предлагаше огромни възможности. Ето защо взе решение да направи всичко възможно за оцеляването на този мъж. Трябваше не само да го излекува, но и да го скрие далеч от очите на властите.

Подпомогнат от приятелката си, той пренесе ранения до служебната кола, която чакаше пред входа на парка. В името на сигурността беше длъжен да вземе и момичето, но не го стори. Просто защото не беше сигурен в реакцията й. Затова предпочете да я излъже. В тази област беше специалист, също благодарение на „уей ки“. В играта често се прибягваше до фалшиви ходове, единствено с тяхна помощ можеше да заблуди врага и да осъществи истинските си намерения.

Пътуваха цяла нощ. Куо искаше да измине максимално разстояние под прикритието на мрака. На юг имаше верни приятели, неколцина от тях без съмнение щяха да помогнат на Хуайшан Хан, особено ако им се обещаеше включване в мрежата за контрабанда на наркотици.

Предвижданията му излязоха точни. Раненият Хуайшан Хан беше вкаран в болница под чуждо име. Стана сравнително лесно, тъй като болниците бяха пълни с ранени и осакатени от войната в Корея. Фалшиви документи се намираха без проблем, а тук, далеч на юг, никой не би разпознал обезобразеното лице на Хуайшан Хан…