Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Влетя в спалнята и рязко затръшна вратата зад себе си. После спря и се извърна. Време, пищеше съзнанието му. Трябва да разполагам с някакво време!

За частица от секундата зърна безжизнената фигура с провесен от леглото крак. Това беше напълно достатъчно, за да престане да мисли логично. Краката му омекнаха, имаше чувството, че вътрешностите му се разкъсват от острието на бръснач. Лицето й беше в сянка, почти изцяло закрито от тъмните като нощта коси, част от които бяха увити около шията й. Ръцете й бяха вдигнати над главата, голите й гърди бяха покрити с повръщано. По тялото й не се забелязваха следи от насилие. Не беше необходимо да я докосва, за да разбере, че е мъртва, но все пак частица от съзнанието му искаше да бъде напълно сигурен. Взе главата й в скута си и остана така, докато оттатък вратата се разнесе странен звук.

Стана и се насочи към стената в дъното. Погледът му беше замъглен, предметите в спалнята плуваха размазани пред очите му. Студените му пръсти се свиха около хладната кожена ножница на леко извитата сабя, която беше, окачена на стената. Издърпа острието с безкрайно внимание, лекото съскане на блестящата стомана отекна в съзнанието му като тътен на далечна гръмотевица. Беше по-силно дори от звука на разбитата врата, пръсната на парчета от мощен ритник в стил карате.

На прага застана ебонитовата фигура с бокен в лявата ръка. Дясната беше свободна, леко присвита към гърдите. Едва сега, в мига на пряката и решителна конфронтация, Тери позволи на мисълта да изплува в съзнанието му.

— Нинджа! — прошепна той и неволно потръпна. Едва разпозна собствения си глас, дрезгав и натежал от вълнение. — Дошъл си тук, за да намериш смъртта!

В следващия миг прескочи разхвърляното легло и замахна бясно с катаната. Още в същата секунда разбра, че постъпва глупаво, тъй като в спалнята нямаше достатъчно място за нанасянето на стабилен удар.

Нинджата избегна нападението му без никакво усилие, дори не повдигна в защита своя бокен. Сякаш искаше да му каже: „Няма нужда дори да кръстосваме саби, ти си прекалено слаб противник за мен!“

После се извъртя и изчезна в тъмния хол. Тери нямаше друг избор и го последва. Смътно съзна, че приема правилата на противника си, знаеше че обстановката за водене на бой е толкова важна, колкото и самият бой. Прескочи трупа на Айлин, сърцето му пропусна един такт, кръвта в жилите му се превърна в лед. По дяволите, изруга той. Мога да го победя във всякаква обстановка! Така, обзет от болка, мъка и ярост, той забрави всичко, което беше научил през дългите години на търпеливо обучение.

В хола продължаваше да се лее музиката на Манчини, смътно се мярна очертанието на бокена. Той се насочи към него. Но нинджата нямаше намерение да се защитава, а да напада. Тери вдигна катаната над главата си, очаквайки да блокира удара на здравата дървена тояга. Така обаче се оказа напълно неподготвен за това, което последва — остър пронизващ удар в гърдите с ръба на бокена, далеч под вдигнатите му ръце. Отхвръкна почти два метра назад, сякаш в краката му беше избухнала бомба. Задави се от острата болка в гръдния кош и дробовете, която го изгаряше чак до гърлото. Закашля се и се олюля.

Нинджата се превърна в неясна вихрушка, в светкавично придвижващо се черно петно. Тери инстинктивно вдигна катаната, без да знае от коя посока ще дойде ударът. Всичко пред очите му беше размазано.

Вторият удар също беше насочен в гърдите му. Той отхвръкна още назад и тежко се отпусна на коляно. Катаната в дясната му ръка изведнъж натежа като човешки труп. Въздухът трудно достигаше до дробовете му, изгуби всякаква ориентация.

Третият удар го настигна в момента, в който успя да се закрепи на крака. Този път ясно разбра какво става, въпреки че тялото му тежко се блъсна в стената. По-скоро чу, отколкото усети пропукването. Сякаш беше поддала някоя от гредите на покрива. Лявата страна на тялото му изведнъж се подмокри. Ребрата, замаяно си помисли той, изпитвайки чувството, че спи и сънува фантастичен сън.

Нов удар го отлепи от стената, пръстите му около дръжката на катаната се разхлабиха и тя отлетя встрани като падаща звезда. Очите му бавно се сведоха надолу, за да видят как счупените му ребра стърчат от разкъсаната кожа. Кръвта беше черна като мастило и течеше от него като вода от спукана тръба.

Всичко беше точно според описанията в „Го рин ношо“. Класически удари за неутрализиране на противника, описани от Мусаши. „Удряй лявото рамо на противника с цялата решителност на своя дух и той ще бъде победен“, пишеше легендарният боец. Нинджата добре беше усвоил този урок, помисли си равнодушно Тери. Не го беше грижа за собствения му живот, не го интересуваше нищо. Защото оттатък лежеше Айлин, мъртва. Все пак трябваше да убие това чудовище, поне това е длъжен да стори!