Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Добър въпрос — кимна полковникът и изпусна облаче дим. — Страхувам се, че нямам задоволителен отговор за него. Со Пенг действително е роден в провинция Ляонин в северната част на Китай, но ми дадоха да разбера, че майка му е била японка.

— Това не обяснява подаръка — посочи Никълъс. — Вярно е, че сте се готвили да заминавате за Япония, но тази кутия е много стара и по онова време рядко са се срещали такива.

— Така е — кимна полковникът и погали лакираното капаче. — Несъмнено тя е била семейна реликва, донесена в Китай от майка му. Но защо ни я подари Со Пенг? Не е било прищявка, Со Пенг не беше такъв човек, не беше и случайност.

Полковникът се изправи и застана до прозореца, набразден от дъждовните струи. Зимата все още не си беше отишла и капките бързо замръзваха в причудливи рисунки върху стъклото.

— Дълго съм размишлявал по този въпрос — добави той с поглед, отправен навън. Пръстът му начерта малко прозорче върху изпотеното стъкло и той надникна през него като през амбразура. — През целия път от Сингапур до Токио не ми излизаше от главата.

— Со Пенг ни помоли да не отваряме подаръка, преди да стигнем в Япония, и ние се съгласихме. На летище Ханеда ни чакаше цяла делегация от окупационните части; летяхме, разбира се, със специален транспортен самолет. Но имахме и една друга посрещачка. Майка ти веднага я позна, аз също — просто от описанието на съня на Чонг. Това беше Итами, която изглеждаше точно така, както я беше сънувала майка ти. — Той сви рамене: — Не зная защо това изобщо не ми направи впечатление — човек просто свиква с подобни странности, те са част от живота в Далечния изток. Сигурен съм, че и ти скоро ще се убедиш в това. Беше много любопитно да се наблюдава отношението им една към друга. Държаха се така, сякаш цял живот са били заедно, сякаш са сестри, а не снахи. Липсваше какъвто и да било културен шок, който би трябвало да съществува при срещата на младо момиче, отраснало в малко китайско селце, със знатна дама от японското висше общество. Още повече, че майка ти и Итами бяха коренно противоположни като характери. — Полковникът се обърна и погледна сина си в очите: — Всички различия, които виждаш в тях — топлотата на майка ти и хладната сдържаност на Итами, щастливия дух на Чонг и тъгата на леля ти, не оказваха никакво влияние върху техните взаимоотношения.

— Върху това също ми се наложи да помисля и накрая стигнах до следното заключение: Со Пенг многословно ми обясни, че не разполага с конкретни данни за произхода на Чонг, но чрез странния си подарък ми внушава точно обратното.

— Искаш да кажеш, че мама е японка.

— Може би само наполовина. — Той седна до сина си и с обич го прегърна през раменете. — Никълъс трябва да ми обещаеш, че няма да говориш на тази тема с никого, дори с майка ти. Казвам ти всичко това, защото… защото получих тази информация. Со Пенг е вярвал, че това има значение и сигурно е било така, макар че аз самият никога не съм придавал особено значение на подобни неща. Аз съм англичанин и евреин, но въпреки това сърцето ми е на страната на тези хора. Кръвта ми пее в унисон с тяхната история и традиции, душата ми е в съзвучие с техните души. Къде тук е мястото на произхода ми? Искам това да ти е напълно ясно, Никълъс. Не съм се отказал от еврейското си име, а просто го изоставих като безполезна вещ. Сигурно някой ще каже, че то е едно и също, и на практика не е така. Направих го по необходимост. В Англия по правило не обичат евреите и никога не са ги обичали. Когато си смених името, открих, че много непристъпни до този момент врати изведнъж се отвориха пред мен. Зная, че тук трябва да се даде отговор и на един морален въпрос. Трябва ли човек да се опитва да прониква в нещо, което му е чуждо и непознато? Да, отговарям аз, и нека дяволът се погрижи за останалото. Но това е моето мнение. Душата ми е с японците, макар да не съм будист или шинтоист. Тези религии нямат никакво значение за мен, ако изключим чисто научния интерес. Дълбоко в душата си никога не съм се отричал от своя еврейски произход. Не е лесно да обърнеш гръб на шест хиляди години борба за съществуване. Кръвта на Соломон, Давид и Мойсей тече и в твоите вени, никога не забравяй това. И ако няма да решиш да направиш нещо в тази насока, изборът ще бъде изцяло твой, аз не бих искал да се меся. Все пак се чувствам задължен да ти предам фактите такива, каквито са и се надявам да ги разбереш.

В продължение на няколко дълги секунди той гледаше сина си с тържествен поглед, после отвори капачето на кутията с дракона и тигъра, подарък от тайнствения и мъдър Со Пенг.