Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Никълъс погледна вътре и замръзна от удивление при вида на шестнайсетте едри смарагда, блестящи със студен и прекрасен огън.

Вече седма година Никълъс изучаваше буджуцу, но все още имаше чувството, че не знае нищо. Беше силен и здрав, с отлични рефлекси, изпълняваше старателно всички упражнения, но не влагаше душа в тях. Това го изненада и разтревожи. Беше напълно подготвен за упорита работа и тежки тренировки, те напълно отговаряха на душевното му състояние. Не беше очаквал обаче, че самият той ще прояви безразличие. Един ден, докато правеше гимнастически упражнения на пода на салона, той си даде сметка, че желанието му да овладее буджуцу не е намаляло, а напротив — дори се е засилило. Трудно му беше да определи какво му липсва, може би вътрешен плам…

Може би всичко се дължеше на инструктора. Танка беше възнисък здравеняк, който вярваше единствено в повторението на движенията и в нищо друго. Никълъс беше принуден до безкрайност да повтаря едни и същи позиции и маневри, постепенно чувстваше, че те се вдълбават дълбоко в кората на мозъка му и остават там завинаги, за да предават едни и същи команди на нервите и мускулите му. Беше отегчително и той ненавиждаше тези упражнения. Ненавиждаше и начина, по който Танка, се отнасяше с него и останалите — сякаш бяха деца, съвсем неподготвени за света на възрастните.

Често се улавяше, че гледа с интерес към противоположния край на салона, където инструкторът Канзацу провеждаше индивидуални занимания с избрани момчета от групата на напредналите. Горещо мечтаеше да бъде там, а не тук, сред матраците за обща подготовка.

Говореше се, че благодарение на Итами са го приели в това риу — същото, в което тренираше и Сайго. Но братовчед му беше започнал доста преди него своето обучение и естествено беше много по-напреднал — факт, който Сайго не пропускаше да изтъкне при всяка възможност. В залата за обща подготовка той се отнасяше с неприкрита враждебност към Никълъс и всячески се стараеше да прикрие факта, че двамата са братовчеди. Впрочем така се отнасяха с него и повечето от останалите ученици, убедени, че буджуцу е традиционно и свято японско изкуство с хилядолетни традиции, което не трябва да се разкрива пред един гайжин — чужденец. У дома нещата коренно се променяха. Там Сайго правеше всичко възможно да се показва любезен с Никълъс, но упорито отказваше да промени отношението си към него в компанията на други японци.

На практика, когато ставаше въпрос за тренировките, Сайго правеше всичко възможно да утежни живота на Никълъс. Вместо да му помага, той предпочиташе да изчезне и да остави братовчед си сам да се справя с трудните нови упражнения. Накрая стигна дотам, че застана начело на момчетата, които ненавиждаха Никълъс.

Една вечер, приключил с тренировките и душа, Никълъс бавно се обличаше в съблекалнята. Изведнъж го наобиколиха пет-шест момчета и предизвикателно го загледаха.

— Какво правиш тук? — попита го най-едрото от тях. — Това място е наше.

Никълъс не отговори и продължи да се облича. Лицето му остана безизразно, но сърцето му лудо блъскаше в гърдите.

— Няма ли какво да ни кажеш? — попита друго момче, по-слабо и очевидно по-малка от останалите. — Може би той не разбира японски — ухили се злобно то, обръщайки се към компанията. — Не мислите ли, че трябва да му говорим на английски, както пазачите в зоологическата говорят на маймуните?

Отвърна му дружен смях.

— Правилно — кимна едрото момче. — Искам отговор, маймуно. Защо си дошъл на нашето място и смърдиш тук като противна венерическа болест?

Никълъс се изправи.

— А вие защо не идете да си играете някъде другаде, където ще оценят тъпите ви шеги? — попита той.

— Вижте, вижте! — разкрещя се дребосъкът. — Маймуната проговори!

— Млъквай! — сряза го здравенякът и се обърна към Никълъс: — Хич не ме е грижа за тона, с който говориш, маймунке. Но току-що каза нещо, за което ще съжаляваш…

Дясната му ръка без предупреждение се стрелна към незащитената шия на Никълъс, но той светкавично блокира удара. В същия миг останалите се нахвърлиха отгоре му.

В настъпилата бъркотия Никълъс зърна за миг фигурата на Сайго, тръгнал да излиза от съблекалнята. Лицето му беше спокойно и отпуснато, сякаш вътре нямаше никой. Никълъс извика името му.

Сайго се обърна и тръгна към тях.

— Спрете! — заповеднически извика той и започна да си пробива път през тълпата. Блъсна нападателите към стената и даде възможност на Никълъс да си поеме дъх. — Какво става тук?