Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Тя замръзна на място с ръка около гърлото на бутилката ром. Край градинската порта й се мярна някаква сянка, тя пусна бутилката и се премести малко вдясно, за да вижда по-добре. Застана, под трегера на тавана, който минаваше между двата панорамни прозореца на хола, но пердетата потрепваха от течението и й пречеха да вижда. Премести се още малко и този път ясно я видя — сянката се беше превърнала в човешки силует. В градината имаше някой.

Обзе я неясно чувство на страх, ръката й неволно се вдигна към гърлото. Сърцето й бясно затуптя, в съзнанието й ясно отекнаха думите на Никълъс: „Тук не си на сигурно място.“ Това ли имаше предвид той? Сега й се прииска да беше обърнала повече внимание на предупрежденията му, но в онзи миг искаше час по-скоро да го отпрати, чуваше само собствените си слова.

Трескаво се запита дали беше заключила вратата след него. Май беше пропуснала да го стори, но не беше сигурна. Не смееше обаче да отиде до нея, тъй като се страхуваше, че ще привлече вниманието на човека отвън — нали трябваше да мине край широките прозорци? Помисли си, че може да пропълзи под тях, но се страхуваше, че ще вдигне прекалено много шум.

После се сети за телефона. Започна да се отдръпва навътре в стаята, без да изпуска от очи силуета навън. Нервно протегна ръка към слушалката и почти я събори на земята. Отпусна се на колене, успя да я хване и набра номера на Никълъс. Затвори очи и горещо се помоли на бога той да си е у дома. Всеки самотен сигнал пронизваше сърцето й като леден кинжал. Накрая постави слушалката и кожата й настръхна от ужас.

Безшумно прекоси хола, отпусна се върху облегалката на едно кресло и продължи да наблюдава неподвижната фигура навън. Хрумна й да се измъкне през задната врата. А после? Да почука на вратата на съседите? И какво ще им каже? Че се страхува от някаква сянка!

Изведнъж се почувства идиотски. Сякаш беше някаква луда, затънала в кошмарите на болното си съзнание, В края на краищата този силует изобщо не помръдваше. Би могъл да е облегалката на някакъв стол или…

Вече беше на крака и се движеше, без да си позволява да мисли, без да се колебае. Рязко отвори вратата и застана на прага. Въздухът тежеше от солената влага на морето, но от изток подухваше свеж ветрец.

Насочи очи към неподвижната сянка с автоматизма на механична кукла. После изпусна дълбока въздишка на облекчение.

— Никълъс!

Беше седнал в поза лотос, ръцете му спокойно почиваха върху свитите колене, очите му се рееха в морската шир.

— Какво правиш? — приближи се към него тя. — Ник? — Наведе се над раменете му и добави: — Какво правиш, по дяволите?

— Мисля…

— За какво? — Беше по-логично да го попита по-скоро защо го прави в нейната градина, но въпросът сам се изплъзна от устните й. Видяла го като страж пред къщата, страж на личната й сигурност, тя изведнъж усети как гневът я напуска с лекотата на лош сън. Но какво го замести? Докато търсеше отговор на този въпрос, неговите устни едва забележимо се раздвижиха:

— Нямам избор, ще трябва да ти разкажа всичко — прошепнаха те.

Реакцията й беше по-добра, отколкото очакваше.

— Сигурен ли си? — простичко попита тя, сякаш очакваше да й каже, че е болна от рак.

— Абсолютно. Все още не мога да твърдя, че разбирам всичко, но онова животно в кухнята не се появи случайно. То беше предупреждение на нинджа.

— Може би няма да прозвучи на място, но нали именно ти казваше, че нинджите нападат без предупреждение? — спокойно попита тя.

— Да — кимна той. — В повечето случаи действително действат така. Но има и изключения — например при кръвна вражда, при специална заповед, или неочакваното желание на нинджата да докаже своето съществуване. Тогава той изпраща своето ритуално предупреждение…

— Но това е пълна лудост! — изрази протеста си тя. — Какво общо може да има един нинджа с човек като мен? Нямам никакво отношение…

Тя млъкна, но той не й помогна. Беше сигурен, че ще съумее сама да направи връзката.

Тя стана и започна да ходи напред-назад из хола, като нервно прищракваше с пръсти. Спря пред бара и си наля пълна чаша бял ром с лед, без да му предложи. После се върна обратно на дивана и замислено отпи една глътка.

— Само едно нещо ми идва наум — малко несигурно продължи тя.

— Кажи да видим дали мислим за едно и също.

— Баща ми.

— Баща ти — повтори Никълъс — Рафаел Томкин… — Той стана и си наля чаша лимонов сок. — Знаеш ли нещо за неговия бизнес?

— Страхувам се, че не повече от другите — сви рамене тя. — Никога не съм проявявала особен интерес към тези неща, зная само общи положения… Основен бизнес е петролът, корпорацията му е международна. Толкоз.