Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Поне знаем как е попаднала в тялото — тихо рече Винсънт.

— Какво искаш да кажеш? — вдигна глава Док Диърфорт.

— Иска да каже, че човекът е бил убит с „шакен“ — тежко отрони Никълъс. — Японско метателно оръжие във формата на метална звезда с остри като бръснач ръбове… Принадлежи към особен арсенал от подобни ножове, който се нарича „шурикен“. Преди да бъде хвърлена, тази звездичка е била потопена в „доку“.

— А това означава, че знаем и кой е убиецът — добави Винсънт.

— Точно така — кимна Никълъс. — Само един човек на този свят може да извърши подобно убийство — нинджа!

Док Диърфорт се погрижи да ги измъкне незабелязано от сградата, като не забрави да прибере в чантата си всички анализи.

Не бяха закусвали, затова отбиха от пътя и спряха пред едно малко ресторантче в покрайнините на Уест Бей Бридж, в което се предлагаше истинска португалска кухня. Беше разположено на две крачки от главната магистрала „Монтаук“.

Поръчаха си черно кафе, пържена сардина и миди в апетитно димящ винен сос. Седяха и гледаха колите, които беззвучно летяха по магистралата зад прозореца. Никой нямаше желание да започне, но все някой трябваше да го стори. Оказа се, че това ще е Винсънт, който въздъхна и каза:

— Коя е новата мадама, Ник?

— Какво? — Никълъс стреснато се извърна от прозореца, после се усмихна: — Каква се Джъстин Тобин, живее през няколко къщи от мен.

— На Дюн роуд? — попита Док Диърфорт, изчака кимването на Никълъс и добави: — Познавам я, много е хубава. Но фамилното й име е Томкин.

— Грешиш, докторе — поклати глава Ник. — Тази Джъстин носи фамилията Тобин.

— Тъмна коса, зелени очи с червеникави точици, малко над метър и седемдесет?

— Точно така.

— Казва се Джъстин Томкин, Ник — поклати глава Док Диърфорт. — Поне така се е казвала по рождение. „Томкин Ойл“, ако си чувал…

— Така ли?!

— Аха… Татко й е собственикът…

Кой не беше чувал за Рафаел Томкин. Добивът на петрол беше само част от машината му за пари по цял свят, но без съмнение важна част. Ник беше чел някъде, може би в „Таим“ или „Нюзуик“, че богатството му надвишава сто милиона долара.

— Тя не си пада много-много по него — промълви той.

— Май е точно така — засмя се Док Диърфорт. — Хич не иска и да го знае!

„Да, съвсем мъртъв е“, спомни си думите й Никълъс и едва сега видя иронията в тях. Ядоса се, че трябваше да научи истината по този начин.

Док Диърфорт се зае да сваля черупката на една мида и тежко въздъхна:

— А сега да видим какво ще ми кажете за този нинджа.

Отпред спря бял форд с черни ивици. От него се измъкна едър мъжага с червено лице и сплескан нос и бавно тръгна към входа.

— Надявам се, че няма да имате нищо против — вдигна глава Диърфорт. — Звъннах на Флоръм още като се отбихме тук. Той е началник на полицията в Уест Бей Бридж и според мен трябва да знае какво става. Съгласни ли сте?

Двамата му събеседници кимнаха.

— Правилно си постъпил, Док — кимна колкото се може по-небрежно Никълъс. — Аз просто съм изненадан от Джъстин. Не очаквах, че… — той млъкна и махна с ръка.

Вратата се отвори и Флоръм влезе. Док Диърфорт му махна, представи ги и го покани да седне. Осведомиха го е няколко думи за положението, после думата беше предоставена, на Никълъс.

— Буквално преведено, нинджа означава „човек, който се прокрадва“. — Изчака Флоръм да си напълни чашата с кафе и продължи: — Извън границите на Япония не се знае почти нищо за нинджуцу — изкуството на нинджата. Дори вътре в страната няма документирани свидетелства за това изкуство, тъй като то винаги се е пазело в тайна. Нинджата се ражда в семейство на нинджи, никой друг не може дори да мечтае, че ще попадне в тази категория.

— Вероятно знаете, че японското общество е изключително кастово. Социалният ред е свещен и никой не може да напусне предварително определеното му място в него. Но е част от „кармата“, от съдбата на човека и всеки й се подчинява както по религиозни, така и по чисто социални съображения.

— Да вземем за пример самураите — бойците на феодална Япония. Те са благородници от кастата „буши“, тя единствена има правото да създава самураи, които носят по две саби. Нинджите се раждат в противоположния край на социалния спектър — от кастата „хинин“. Тя е била най-нископоставената обществена прослойка, по-долу от нея са били само „нечовеците“ — т.е. животните. Естествено, нейните членове били отдалечени от „буши“ на светлинни години. Но когато започва да бушува войната между различните японски кланове, самураите започнали да изпитват все по-остра нужда от специфичните умения на нинджите, тъй като те самите били силно ограничавани от строгите закони „бушидо“, забраняващи им ред действия. По тази причина самурайските кланове започнали да наемат нинджи за палежи, убийства, шпионаж и терор — действия, които те самите били длъжни да отбягват. Според установени исторически сведения нинджите оставят следа в общото историческо развитие на Япония за пръв път през шести век, когато престолонаследникът Шотоку започнал да ги използва за шпионаж.