Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Никога! — откликна тихо тя, дишайки щастливо върху гърдите му.

В просъница чу телефона и бавно започна да се надига. Трябваше му малко време, за да избистри съзнанието си. Мускулите на стомаха му бавно се стегнаха и вече разбуден, той посегна към слушалката.

— Ало? — гласът му прозвуча грубо и раздразнително.

Джъстин въздъхна в съня си и обви гърдите му с топлите си ръце. Дори ноктите й бяха топли.

— Здрасти — прозвуча в слушалката гласът на Винсънт, направи малка пауза, после разтревожено попита: — Хей, да не би да се обаждам в неподходящ момент?

— Почти.

— Извинявай, приятел…

В мембраната остана само тихо, едва доловимо жужене. Никълъс обаче вече беше напълно буден. Твърде типичен японец, Винсънт едва ли би го безпокоил за дреболии. Всичко зависи от мен, помисли си Никълъс. Ако му кажа да се обади по-късно, той изобщо няма да се обади повече. Просто ще затвори и край. Главата на Джъстин се намести удобно в свивката на рамото му, лицето й се скри в сянката.

— Какво има, Винсънт? — попита Ник. — Имам чувството, че разговорът ни няма да е от съвсем частен характер…

— Точно така.

— Какво има?

— Чете ли за удавника, когото измъкнаха от морето преди два дни?

— Да. — Стомахът му се сви. — Какво за него?

— Ами, заради него съм тук. — Очевидно притеснен, Винсънт се окашля. — Намирам се в моргата на Хопидж. Знаеш ли къде е?

— Зная как да стигна до Хопидж, ако това е смисълът на въпроса ти — кратко отвърна Никълъс.

— Страхувам се, че е точно така, Ник.

Изпита странното усещане, че увисва в безпомощна безтегловност.

— Какво се е случило, по дяволите? Защо е тази проклета тайнственост?

— Мисля, че трябва сам да видиш това, което открихме — някак напрегнато промълви Винсънт. — Не искам… Не искам да ти влияя по никакъв начин… Затова не ти давам храна за размисъл.

— Тук грешиш, приятел. Даваш ми такава храна, при това в изобилие. — Никълъс хвърли поглед, към часовника. Седем и четвърт. — Ще бъда при теб след около четирийсет минути, окей?

— Разбира се, ще те чакам отпред. — Пауза, после: — Извинявай, приятел.

Никълъс остави слушалката, погледна дланта си и с изненада откри, че е станала хлъзгава от пот.

Наведе се и още веднъж разгледа микроскопичното късче метал, поставено под окото на микроскопа. Док Диърфорт го беше извадил от гръдната кост на убития мъж.

— Ето ти и електрометричните анализи — рече Винсънт и хлъзна лист хартия по поцинкованата повърхност на масата. — Три пъти ги проверихме, за да сме сигурни, че няма грешка.

Никълъс се отдръпна от микроскопа, взе листа и очите му пробягаха по колонките от цифри. Вече знаеше какво ще намери там, но все още отказваше да го повярва.

— Тази стомана е била отлята от особен вид магнитно желязо, примесено, с богат на руда пясък — предпазливо започна той. — Състои се най-малко от двайсет отделно закалени слоя, но от това късче трудно може да се определи точният им брой, защото е прекалено малко… Предположението правя въз основа на опита си.

— Не е отлята в тази страна, нали? — попита Винсънт, който не сваляше очи от лицето му.

— Безспорно — кимна Никълъс. — Отлята е в Япония.

— Знаеш ли какво означава това? — попита Винсънт, после се дръпна назад, за да позволи и на Док Диърфорт да вземе участие в разговора.

— Какви заключения могат да се направят? — отвърна с въпрос Никълъс.

Винсънт взе една папка и му я подаде:

— Хвърли един поглед на трета страница.

Никълъс разтвори папката, намери посочената страница и очите му пробягаха по гъсто написаните на машина редове. Макар и съвсем неподвижен, той усети как кръвта бясно запрепуска във вените му. Сърцето заблъска в гърдите му, изведнъж му се стори, че плува към онзи далечен и спасителен бряг.

— Кой направи химическите анализи? — вдигна глава той.

— Аз — рече док Диърфорт. — Грешка няма. По време на войната служех във Филипините и оттам познавам тази субстанция.

— Имате ли представа какво точно представлява тя? — обърна се и към двамата Никълъс.

— Мога да направя максимално близко до истината предположение — отвърна Док Диърфорт. — Несинтетична отрова, която поразява само кардиоваскуларната система.

— Това е „доку“ — изправи се Никълъс. — Изключително силна отрова, която се извлича от тичинките на хризантемата. Техниката на производството й е напълно непозната извън границите на Япония, а и там я владеят единици. Открита е била в Китай през средновековието.