Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Издигайки се нагоре като гмуркач, той изпитваше отчаяно желание да напълни дробовете си с кислород. Опита, но не се получи нищо. Дробовете му не се разгъваха. Насочи усилията си навътре, към собствената си психика. Танжинското му око отказа да се отвори, лепкава паяжина препречваше пътя му към „кокоро“ — центъра на всичко важно в света. Умът му се оказа окован в тежки вериги, логичната мисъл се превърна в задача, изискваща непосилен труд.

Клепачите му лепнеха, отвори очи с цената на върховни усилия. Намираше се в гола стая, наподобяваща затворническа килия. В душата му се надигна сляпа паника, после изведнъж осъзна, че виси с главата надолу, а сърцето му блъска с такава сила, сякаш иска да изскочи. На метър-два от него висеше тялото на Микио Оками, към китката му беше прикрепена прозрачната тръбичка на медицинска система. Никълъс изви глава и видя, че същата тръбичка е свързана със собствената му вена, от нея бавно капеше бледокафява, почти безцветна течност. Очите му обхванаха дясната част на помещението. Там имаше още една верига и медицинска система, но човек липсваше…

— Оками-сан! — прошепна напрегнато той. — Оками-сан!

Кървясалите очи на Кайшо бавно се отвориха, клепачите му заслепено примигнаха.

— Линеър-сан — въздъхна дрезгаво той. — Значи и ти попадна в капана!

— Не се отчайвай, Оками-сан. Ще се измъкнем!

Погледът на възрастния мъж го накара да потръпне.

— Смъртта ни чака — бавно промълви Оками. — Наш дълг е да й придадем смисъл…

— Никаква смърт! — размаха ръце Никълъс.

— Да й придадем смисъл — дрезгаво повтори Оками и направи безуспешен опит да се усмихне. Клепачите му потрепнаха и се затвориха, отстъпвайки пред наркотиците, отровили кръвта му.

— Оками-сан!

Отговор нямаше, мислите в главата на Никълъс ставаха все по-объркани и неясни. Какво стана? Беше в клуба „Запален от двата края“ заедно с Хата. Появи се Йоши и заби нож в корема на Хата, Никълъс се втурна да го преследва… Коридори, звуци, ярка светлина, изплъзващи се сенки, аромат на прясно сварено кафе… Всичко това се блъскаше в съзнанието му и сякаш искаше да намери точното си място. После си спомни за изкачването в тъмния, подобен на ковчег асансьор, за хладния полъх, който погали бузата му… Попадна в капан, упоиха го с газ… Хонико, Кава, Сута… Нима всички са били участници в този план?

Пред очите му за миг се появи ухиленото лице на Кава, вдигнатият нагоре палец и странното му пожелание. Изпий им кръвчицата!

Извърна глава бавно и мъчително, с цената на огромни усилия, усетил присъствието на трети човек в голата стая. Той се движеше напред-назад, очевидно зает с важна работа. През цялото време тихо си тананикаше. Сякаш усетил погледа на Никълъс, човекът вдигна глава, пристъпи напред и го хвана за косата:

— Поспа ли си? — попита и механично опипа прозрачния маркуч, прикрепен за китката му. — Харесва ли ти нашето малко заведение?

Светлината падна върху лицето му и Никълъс го позна. Това беше Майк Леонфорте.

— Това наистина е нашето малко заведение — натъртено повтори онзи. — „Тенки“, старото „торуко“, в което е плел своите мрежи полковник Линеър… — На лицето му се появи широка усмивка. — Беше цяла одисея, докато стигнеш дотук, нали? — Облиза устни и с престорено съжаление добави: — Жалко, че за разлика от Одисей ти нямаш богиня, която да те закриля и съветва… — Ръцете му безпомощно се отвориха. — Няма я Атина, никой не е в състояние да ти помогне… Затова ще останеш тук, докато аз осъществя безкръвния преврат, чрез който ще сложа ръка на твоята мощна империя… — Погали го по бузата и промълви: — О, колко сладко е отмъщението!

Ръката рязко се отдръпна, гласът стана назидателен:

— Признавам, че добре си подредил живота си. Жениш се за парите и властта на „Томкин индъстриз“, ставаш едноличен наследник и улучваш най-подходящия момент да се слееш със „Сато“… Експанзията ви е стремителна. От производство на софтуер минавате на хардуер, фиброоптика и всичко, до което успеете да се докопате… Венец на усилията ви е създаването на „Кибер-нет“… — Майк бавно поклати глава. — Да, наистина отлична работа. Действал си разумно и точно, почти както бих действал аз, ако не бях принуден да се държа в сянка, по-далеч от ръката на закона… — Дълбоки бръчки прорязаха челото му, устата му ядно се сви. — Какви ги дрънкам? Какъв закон? Аз съм законът!

Пусна косата на Никълъс и кимна по посока на Оками:

— После обаче допусна грешката да се забъркаш в кошмарите на този дядо… Хукна да го пазиш от убийците и заряза програмата на „Сато“ за цели петнадесет месеца… Твърде дълъг срок, приятелю… В твоя бизнес дори два месеца са твърде дълъг срок! Губиш ритъма, пропускаш пулса на промените, забравяш способностите си… — На лицето му отново изплува широката усмивка, пръстите му нагласиха нещо по системата. — С две думи, сам се направи уязвим, Ники… Сам посочи слабото си място и аз веднага впих зъби в него. Нали ме знаеш какъв съм хищник… Беше приятно, но… — Майк се намръщи. — Признавам, че ми трябваше време да свикна… Имах чувството, че пия собствената си кръв. Между нас съществува една особена връзка, знаеш… Защо? На какво се дължи тя? Много просто — на факта, че нашите бащи са били заклети врагове и цял живот са си търсили цаката… Какви ли не мръсни номера са си погаждали! Като тези, които аз погаждам на теб… Спах с мадамата ти, приятелче. Много пъти, шибах я навсякъде… Не зная какви обяснения ти е дала, но ще ти кажа едно — харесваше й… При това много!