Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Изправи се, щракна с пръсти и извика:

— Хей, не си длъжен да ми вярваш! Имам нещо друго, което ще те убеди… — Изчезна от полезрението на Никълъс, порови се в невидимо чекмедже и се върна с портативен магнетофон. — Ето, слушай… — натисна клавиша за възпроизвеждане и опря апаратчето в ухото на пленника си.

Никълъс направи опит да се изключи, да запечата съзнанието си. Но нивото на наркотиците в кръвоносната му система беше прекалено високо, а времето за насилствено прочистване — твърде кратко. Освен това жълтеникавите капчици продължаваха да се вливат в отворената му вена. Неволно се заслуша в пъшкането и стенанията, в тихите писъци на възбудата, които бавно нарастваха, устремени към своя апогей… Дали това наистина е гласът на Коей? Как можеше да бъде сигурен, че не се заблуждава от аматьорския запис и действието на наркотиците? Вероятно е той… Иначе не виждаше смисъл в усилията на Майк…

— По лицето ти виждам, че ножът е забит до кокала! — ухили се Майк, изключи магнетофончето и коленичи пред лицето на Никълъс. — Искам да ти кажа нещо, което трябва да запомниш добре… Това, което правя на теб и хората, които обичаш, на целия ти дългогодишен труд… няма нищо общо с враждата между нашите бащи! — Ръцете му се размахаха. — Нека оставим призраците им да водят своята безкрайна битка, независимо в кой кръг на ада става това! Аз не искам да се влияя от събития, които са станали преди мен и без прякото ми участие. Нали затова наричам себе си деструкционист? — Ръката му бавно се сви в юмрук. — Аз манипулирам миналото. Аз използвам историята за своите цели, интерпретирам по свой начин отминалите събития, превръщам в пепел тъй наречените факти, събрани върху хартията от банда престъпници, които имат нахалството да наричат себе си историци ! Да, това е нахалство. Не мога и не искам да дефинирам по друг начин техните лъжи, създадени е единствената цел да торпилират неизбежната трансформация на човечеството!

Главата му се отметна назад, светлината на лампата падна върху лицето му. Приличаше на опасно чудовище, внезапно изскочило от морските дълбини.

— В крайна сметка всички ние сме вестоносци, грубо белязани зарове във великата игра на случайността… Игра, която играят Зевс, Йов, Один — сложи каквото искаш име на божественото дете на Хераклит и няма да сбъркаш, Ники… Ние също сме деца на великия философ Хераклит. Просто защото съзнаваме какво е постигнал той… Промяната и борбата за промяна са единствените движещи сили във Вселената…

Главата му се върна в нормално положение, зъбите му се оголиха в хищна усмивка:

— Не мога и не искам да търся възмездие за това, което полковник Линеър е причинил на баща ми. Подобен акт изисква наличието на съвест, но аз, за съжаление, съм лишен от такава. Цивилизованият свят се прекланя пред общественото благополучие, но то е най-лошата трансформация, която е претърпял човешкият индивид. Аз с готовност бих се подложил на „ужасите“ в концлагерите, превърнати във фикция от привържениците на всеобщото добруване. Ще го направя дори с радост и чувство на облекчение, защото така ще спася от лапите на милосърдието и така нареченото общество най-добрата част от своята хуманност!

Да искаш от човека да бъде доброжелателно същество, е все едно да искаш от рибата да живее на сухо. Подобно искане би му отнело най-висшата негова същност , най-скъпия му дар от Бога. От Ницше научих, че човешкият род е бил най-щастлив, най-свободен и най-близо до Бога, когато се е доверявал на инстинктите си, когато с огън и меч е придобил това, което му е било необходимо…

Надникна в очите на Никълъс, размътени от действието на наркотиците, поклати глава и продължи:

— Разбираш, че става въпрос за най-чистите пориви на човешката душа… А какво предлага хуманността?

— Нищо! Тя просто казва на тези пориви да вървят по дяволите, обявява ги за срамни, лоши, ненормални… Доброжелателното поведение кастрира човека, а после му нахлузва и усмирителна риза… Но не може да го победи. У нас продължават да дремят първичните инстинкти, именно те ни мотивират и тласкат напред…

Избърса длани в панталона си и се изправи:

— Така се раждат сложните измами. Тайните и перверзни удоволствия заемат мястото на онези, с които ни е дарила природата. Нещата стават все по-лоши. Затвореното общество и липсата на свеж приток от външни врагове кара индивида да се опълчва срещу себе си, да се самоинквизира. Живееш от дълго време в Япония и сигурно си забелязал, че тук стремежът към насилие се изявява особено ярко, тъй като индивидът е стегнат в безмилостния обръч на доброжелателството. И когато това насилие се освободи, последиците са ужасни. Така става, приятелю Ники. Лишен от естествените си ловни полета, постоянно убеждаван, че естествените му хищнически инстинкти са нещо престъпно, човекът бавно полудява… — Ръцете му се разпериха, сякаш да обхванат невидима аудитория. — Вгледаш ли се дори за миг в света, който ни заобикаля, ти ще признаеш правотата на думите ми… Къде да насочим взор? В Босна, Руанда, Камбоджа, Русия, Украйна, Ирак, Хаити, Колумбия, Италия, Германия, Щатите?… Има ли смисъл да продължавам? — главата му бавно се поклати. — Няма! Омразата тече по цялото земно кълбо като отровена кръв и заразява всичко. Лудостта ни разяжда… Тотална, неукротима лудост!