Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Сега обаче видя това, което беше пропуснал. Торбите с боклук не опираха в стената. Кава натисна някакво копче до вратата, стената бавно започна да ляга назад. Оказа се, че е изградена не от тухли, а от лека пластмаса, зад нея се появи платформата на малък товарен асансьор.

Никълъс гледаше така, сякаш насреща му се зъбеше опасен звяр.

— Накъде води това съоръжение? — глухо попита той. — Вероятно към улицата, нали?

— Не — поклати глава Кава. — Отива горе, към един скъп ресторант…

Обзет от мрачно предчувствие, Никълъс вдигна глава:

— Знаеш ли как се казва?

— Разбира се — „Пул Марин“.

Ресторантът, който Хонико и Йоши използваха за прикритие на дейността си в полза на Майк Леонфорте! Явно около това заведение се въртеше всичко.

— Познаваш ли управителя? — вдигна глава Никълъс.

— Разбира се — кимна Кава. — Преди малко го видях да си тръгва, но ще ида да проверя…

Младежът се стопи сред парите на капучиното, миг по-късно се появи обратно в компанията на нисък оплешивяващ мъж с мрачно лице и подозрителен поглед.

— Това е Сута-сан — представи го Кава, ниският мълчаливо се поклони.

Никълъс отвърна на поклона и тикна под носа му служебната значка на Танака Гин още преди Кава да го представи. Очите на рокера пробягаха по отворения портфейл, по нищо не пролича, че е изненадан.

— С какво мога да ви помогна? — попита Сута.

— Прокуратурата разследва едно тежко убийство, следите на престъпниците водят към тази сграда — поясни сбито Никълъс. — Знаете ли чия собственост е тя?

Сута потърка длани, очевидно доволен, че прокуратурата не се интересува лично от него.

— Преди всичко трябва да подчертая, че тук има няколко сгради, свързани със стари тунели под земята — започна той. — Не съм ги виждал, само съм чувал за тях… — Ръцете му направиха няколко въртеливи движения, сякаш ги миеше.

Никълъс очакваше да чуе, че собственик е някоя от многобройните компании, които са тайно притежание на Тетцуо Акинага.

— Историята им е доста интересна, но се знае от малцина — продължи Сута. — Собственик на целия този лабиринт беше една компания на име „Стърнголд асошиейтс“, но съвсем наскоро тя го продаде на друга, казва се „Тенки“…

Никълъс наостри уши. „Стърнголд“ беше собственост на Родни Къртц — германския бизнесмен, когото Майк Леонфорте беше премахнал посредством варварските ритуали на нунгите. А „Тенки“ е компанията на самия Майк…

— Предполагам, че „Стърнголд“ е закупила поне три сгради — подхвърли на глас той.

— Не — поклати глава Сута. — Всички сгради бяха с един нотариален акт, когато ги купи „Стърнголд“. Това беше отдавна, преди повече от десет години…

— Мога ли да попитам откъде знаете всичко това?

— Разбира се — кимна плешивият. — Баща ми създаде малка агенция за недвижими имоти, която наследих… — Раменете му леко се присвиха. — Това заведение е нещо като хоби за мен… Жена ми почина преди няколко години и се заех с него ей така, за запълване на времето…

— Да разбирам ли, че сделката е била осъществена от вашата агенция? — попита Никълъс.

— Хай — кимна Сута.

Умът на Никълъс бясно препускаше.

— А кой беше предишният собственик? — попита той.

Сута пристъпи от крак на крак, на лицето му се изписа колебание.

— Не трябва да споменавам името му — глухо прошепна той.

Започна да става интересно.

— Защо? — попита Никълъс. — Не бива да скривате информация, която би била от полза за прокуратурата.

— Нямам подобни намерения — размаха ръце Сута. — Но не зная дали е редно да разкривам данни, засягащи частно лице…

— Целият парцел е бил собственост на едно лице, така ли?

— Да — кимна Сута. — Отдавна, още отпреди войната… Казва се Оками-сан.

Сякаш някой стовари юмрук в слънчевия сплит на Никълъс. Изчака малко, напълни гърдите си с въздух и предпазливо попита:

— Имате предвид Микио Оками, известния оябун на Якудза?

— Не. Имам предвид Кисоко Оками, която е негова сестра.

Тъмна буря се надигна в душата на Никълъс, главата му се завъртя.

— Продали са семейна собственост?

— Не. Бях помолен да проверя за евентуални тежести върху имота и затова съм сигурен… Кисоко Оками беше единствен собственик.

Никълъс потъна в дълбок размисъл. Какво общо може да има между Родни Къртц, Майк Леонфорте и Кисоко Оками? Нямаше дори и най-бледа представа… После нещата изведнъж се завъртяха на деветдесет градуса, всичко дойде на мястото си. Само допреди пет минути не би допуснал подобно развитие, дори да го беше видял с очите си. Усети, че Сута го наблюдава с нескрито любопитство и почтително сведе глава: