Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Джаки се влюби в манастира в мига, в който желязната врата се отвори да я пропусне в зелената градина. Хареса й особената миризма на изсушена от слънцето трева жуженето на пчелите около розите, гръмката птича песен в заемите клони на дърветата.

Но най-силно я впечатли присъствието . Тук може би наистина се усещаше присъствието на Бога — както горещо вярваше Бърнис. А може би просто липсваше постоянното насилие, сред което беше израснала Джаки.

Каквото и да беше това присъствие, тя го усещаше като силна и топла ръка върху рамото си. И Бърнис го знаеше.

Бялата каменна фасада блестеше като огледало под ярките слънчеви лъчи. Джаки по-скоро усети, отколкото видя любопитните очи, които я гледаха с добронамерено очакване през едно от малките, подобни на амбразура прозорчета. Когато Мама я поведе по широкото стълбище и обкованата с желязо врата се отвори пред тях, момичето разбра, че влиза в друг свят, че голямото приключение на живота й започва.

Това стана през пролетта на 1957-а, тя беше на петнадесет години.

— Вярваш ли в Бога?

— Вярвам в… — Джаки изведнъж млъкна. Не се страхуваше от пронизителните сини очи насреща си, не й повлия мрачната католическа иконография, която изобилстваше по стените в кабинета на Бърнис. Беше нещо друго. Откритието я връхлетя изведнъж. Съвсем нормална католичка, кръстена и баптизирана, тя редовно ходеше на църква заедно с родителите си, рецитираше Катехизма, изповядваше се в кабинката, която миришеше на боя за обувки и пот, гледаше разпънатия на кръста Исус… И въпреки това нямаше никаква представа за своята вяра.

— Не зная дали вярвам, или не…

— Много добре — ентусиазирано кимна Бърнис и вниманието на Джаки моментално се изостри.

Мама беше останала в градината и вероятно се питаше дали е постъпила правилно, като я доведе тук…

— Как така добре? — попита Джаки.

— Ти отговори честно и това е добро начало — отсече Бърнис. Беше от хората, които представяха мнението си за неоспорим факт.

Джаки плъзна поглед по картините с религиозни сцени статуята на Девата с Младенеца, позлатения дървен кръст. Усети тежестта на религиозните символи с огромна сила.

— Не искам да ставам монахиня — промълви тя.

Бърнис се приведе, взе ръцете й в своите, на устните й се появи топла усмивка:

— Нямам намерение да те правя монахиня, дете…

В същия момент Джаки осъзна, че през онова средновековно прозорче са я наблюдавали очите на Бърнис. Прозорче на замък, една тясна цепнатина, която предлага надеждна защита срещу копията и стрелите на врага… Тук, в центъра на Куинс, на тихата уличка с високи тополи… Погледна Бърнис и със смайване установи, че я вижда в тежка броня, препасала дълга сабя. Бронята блестеше ослепително, също като бялата фасада на манастира под слънчевите лъчи…

Джаки промърмори нещо под нос и усилено започна да мига. После погледна пак. Светата майка изглеждаше както преди — блага, спокойна, самоуверена.

— Какво има, дете мое?

— Стори ми се… — Джаки отново примигна, от устата й излетя смутен смях. — Стори ми се, че те виждам в средновековна броня… Лудост, нали?

Бърнис дълбоко въздъхна, очите й се навлажниха.

— Ела — изправи се тя. — Искам да ти покажа нещо. — Вместо да тръгне към вратата, тя се насочи към нишата зад бюрото си, изцяло запълнена с книги. Пъхна ръка зад един от рафтовете, нещо щракна и цялата стена се отвори навътре.

Прекосиха високия праг и се озоваха в каменен коридор с висок таван. Осветлението идваше от малки електрически крушки, скрити в нишите, където би трябвало да има запалени свещи. Токчетата им звучно затракаха по каменните плочи. В дъното на коридора имаше желязна врата, която Бърнис отвори с един от ключовете на връзката си. Пантите пронизително изскърцаха. Бърнис грижливо заключи и тръгна нагоре по стръмна и извита метална стълба.

Стаята на върха не беше голяма, но правеше впечатление. Едната й стена беше извита като на крепостна кула, на метър от високия таван започваше широк прозорец с цветни, великолепно изографисани панелни стъкла. Странно, но само един от стъклописите беше с религиозна тематика — Жана Д’Арк на бял кон… Останалите бяха исторически, главно от славното минало на Франция и Италия. И почти всички с военна тематика.

Стаята беше изпълнена с разноцветна, сякаш магическа светлина. Тя обливаше двете жени, Джаки се почувства някак преродена. Обзе я приятна топлина, ужасите на Озоун парк и Източен Ню Йорк се изпариха от съзнанието й, сякаш никога не беше ги имало…