Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— О, Бърнис, колко е красиво! — извика тя.

— Наистина ли мислиш така?

— Честна дума! — разпалено отвърна Джаки и се извърна към Светата майка. — Чувствам, че…

Бърнис я сграбчи за раменете, пронизителните сини очи се забиха в лицето й:

— Какво чувстваш?

— Не зная — прошепна Джаки, изведнъж останала без дъх. Сякаш беше тичала от Озоун парк до тук. — Нещо особено…

— Да! — процеди през стиснати устни Бърнис. — Не съм се излъгала в теб!

Ръцете й завъртяха момичето към голата стена. Тя беше изградена от същите камъни, които видяха в коридора. Напълно гола, с изключение на една малка картина. Въпреки скромните си размери, тя доминираше в помещението, сякаш беше десет пъти по-голяма.

— Боже Господи! — ахна Джаки.

— Точно така — отвърна Бърнис, а сините й очи станаха още по-ярки.

Джаки гледаше като омагьосана. Картината представляваше висока фигура с тежка броня, препасала дълга сабя. Шлемът беше в лявата й ръка, лицето се виждаше съвсем ясно. Жена, която поразително приличаше на Бърнис… Художникът беше вложил цялото си умение в това лице и то грееше с мека, неземна светлина…

— Точно тази картина ми се привидя преди малко, в канцеларията — прошепна Джаки с разтуптяно сърце. — Ти ли си това?

— Невъзможно — усмихна се Бърнис. — Картината е рисувана преди стотици години.

— Но все пак… — Джаки я погледна, после отново насочи очи към платното: — Ти си!

— Само до известна степен — поклати глава Бърнис. — Това е портрет на Дона ди Пиаве, основателката на нашия орден.

Джаки не можеше да отмести очи от картината.

— Но как е възможно това, Бърнис? — замаяно прошепна тя. — Аз я видях , повярвай ми!

— По-вероятно си почувствала присъствието й в мен…

— Виж лицето й! То грее с…

— Божествено просветление — подсказа й Бърнис.

— Да, точно така — кимна Джаки, усетила инстинктивно правотата на думите й. — Но защо е във воински доспехи?

— Дона ди Пиаве е била монахиня — меко отвърна Бърнис. — Но едновременно с това и твърд защитник на своя народ… Понякога става и така, особено когато светът е в оковите на злото… — главата й кимна към два блестящи на светлината савонски стола, разположени един срещу друг. — Седни, дете мое. Трябва да чуеш много неща, преди да вземеш решението си.

— Какво решение?

— Ти си особена, Джаки. Ти си от избраните. Затова майка ти те доведе тук… — Бърнис се усмихна, но Джаки вече не можеше да бъде заблудена. Под маската на спокойната доброта несъмнено се криеше жена воин.

— Жените в днешния свят се третират по два начина — продължи Бърнис. — Като майки или като уличници. И в двата случая са считани за второ качество… — Изчака момичето да седне, после също се отпусна на твърдия стол. — Познаваш ли Гьоте, германския философ?

— Само като име, не съм чела нищо от него.

— Ако решиш да се присъединиш към нас, ще прочетеш произведенията му тук… — очите на Бърнис се насочиха към портрета на Дона ди Пиаве. — Той казва, че малко мъже притежават достатъчно въображение да обхванат действителността… И съвсем правилно не включва жените в тази категория.

Бърнис стана, пристъпи към картината и рязко я дръпна. Зад нея се появи малка ниша. В дъното й имаше някакъв продълговат предмет, старателно увит в червено кадифе със златни ширити. Върху плата имаше избродирани в златно латински сентенции, които Джаки не можеше да разбере.

Бърнис се обърна и започна да развива плата. В ръката й блесна сабя, Джаки ахна. Беше древно оръжие от желязо, очевидно изковано далеч преди да бъде открита стоманата.

— Това е сабята на Дона ди Пиаве — каза Бърнис.

Подчинявайки се на тайнствена сила, Джаки стана от мястото си и протегна ръка. В същия миг Бърнис се олюля и сякаш изгуби равновесие, острието на сабята изсвири във въздуха и се заби в дясната китка на момичето.

Странно, но Джаки нито извика, нито се отдръпна. На практика изобщо не усети болка, а само някакво особено пулсиране. Сведе поглед и видя, че целите й ръце са в кръв.

Бърнис излетя от стаята и минута по-късно се върна с шишенце йод, стерилна марля и лепенки. Сабята остана да лежи на пода.

— Не боли — някак разсеяно промълви Джаки, без да се обръща към никого.

Бърнис се отпусна на колене, грабна китката на момичето и внимателно почисти раната. Благодаря ти, Боже, тя е , развълнувано си мислеше Светата майка, докато пръстите й сръчно полагаха марлята.

— И архиепископът приема твоите интерпретации на Гьоте?