Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

На лицето на Майк се появи лукава усмивка:

— Разбира се, ще пропуснем да осведомим клиентите си, че КЛАЧ не само създава кодове, но и ги разшифрова , при това независимо от тяхната сложност. На практика това е най-съвършеното подслушвателно устройство в света, тъй като предлага не само звуков, но и видеозапис на желаната информация!

Наведе се и измъкна изпод масата два електронни уреда, които постави пред себе си.

— На тази машина е записан разговор, кодиран с американския алгоритъм „Слипджек“ — посочи уреда вляво, наведе се и даде командата „възпроизвеждане“. От репродуктора се изсипаха куп неразбираеми звуци.

— Някой може ли да каже какво е записано?

Мълчание.

Майк пренави лентата и кимна с глава:

— Дори да включите този запис към главните си компютри и кодиращи машини, едва ли ще имате резултат преди края на годината. „Слипджек“ наистина е много сложен…

Ръцете му свързаха втория апарат.

— Този магнетофон е зареден с КЛАЧ, сега ще прехвърлим записа на него. От репродуктора се разнесе ясен глас: „Бордът не знае нищо за подобна инициатива, господин президент…“

Отговори му друг, тих и носов:

„Тогава трябва да го информираме…“

Разпознали специфичния глас на президента на САЩ, повечето от присъстващите напрегнато се приведоха напред.

„Кажете на Митчесън в търговското министерство, че не харесвам тази дупка в политиката ни… Японците трябва да купуват по-големи количества наш ориз…“

„Митчесън ще иска да получи ясни указания, сър…“

„Оставям му сам да избере методите. И преди сме били твърди с японците, няма нищо страшно. Искам да купуват нашия ориз и толкоз!“

„Разбрано, сър.“

Майк изключи апаратите и в залата се възцари напрегната тишина.

— Включваме този чип в матрицата на „Кибер-нет“ и работата е свършена обяви след известно време той. — С негова помощ ще получим достъп до всички кодирани информации, минаващи през системата.

Пръв се обади Моримото, директор на Отдела за промишлена политика в МИТИ.

— „Сато интернешънъл“ държи контролния пакет на „Кибер-нет“ — отбеляза той, прочисти гърлото си и огледа хората около масата: — Всички вие познавате Танцан Нанги, той никога няма да позволи интегрирането на подобен чип в системата. Дори ние да приемем вашите идеи, Леонфорте-сан, той ще бъде против…

— Нанги-сан е възрастен — поклати глава Майк. — Възрастен и болен. Неотдавнашният му инфаркт ще…

— Увериха ни, че ударът не е бил сериозен — прекъсна го Асада.

— Ние пък ще уверим всички клиенти, че КЛАЧ прави електронното подслушване невъзможно — твърдо изрече Майк, изчака малко, после добави: — Да, наистина се говори, че инфарктът на Нанги-сан е бил лек. Ами ако не е така? Ами ако се окаже, че той вече не може да работи? Бихте ли желали подобен човек начело на „Сато интернешънъл“?

— Знаете ли нещо, което ние не знаем? — засече го Асада.

Майк майсторски разигра колебание.

— Кога получи удара? — попита той. — Май беше…

— Преди шест месеца — помогна му Моримото.

— А върна ли се на работа? — невинно попита Майк.

— Не — замислено поклати глава Асада. — Не се появи дори на официалната промоция на „Кибер-нет“…

Усетил промяната, Моримото побърза да се възползва от шанса си:

— Ако не е добре, Нанги-сан не бива да ръководи такова влиятелно „кейретцу“ като „Сато интернешънъл“ — твърдо рече той.

Около масата закимаха одобрително. Всеки от присъстващите знаеше отношението на Моримото към Танцан Нанги. Той навсякъде твърдеше, че президентът на „Сато“ разполага с прекалено много власт, но подобно твърдение вероятно се дължеше на завистта, тъй като, преди да се заеме с частен бизнес, Нанги е бил високопоставен служител на МИТИ. Там също беше оставил следа, но беше далеч по-известен в деловите среди като президент на „Сато“.

— Стигаме до същността на въпроса — отбеляза Майк. — Контролът върху „Сато интернешънъл“ — компанията-майка. До този момент тя беше частна, дори високопоставени хора като нас нямаха шанс да участват в управлението й. — Очите му тържествуващо проблеснаха. — Но „Кибер-нет“ и „Денва партнърс“ промениха състоянието на нещата! Финансовото състояние на „Сато“ е толкова тежко, че те се принудиха да търсят външна помощ за реализация на системата.

— Но ние държим по-малката част от акциите — обади се Асада. — Контролният пакет е в ръцете на „Сато“.

— Това е така — кимна Майк. — Но само при определени условия. Според клаузите на нашия договор „Сато“ трябва да изплати безлихвения кредит на „Денва“ в рамките на 90 дни. Не го ли стори, ние получаваме правото да поемем контролния пакет. Аз ще имам грижата този кредит да не бъде изплатен навреме. Това мога да ви го гарантирам. В замяна искам от вас да бъда избран за президент на „Денва партнърс“. В качеството си на такъв автоматически ще вляза в Борда на директорите на „Сато“, при това още на следващия ден след просрочване на кредита. Повече не ми трябва. За кратко време ще установя контрол както над „Сато“, така и над „Кибер-нет“. Като член на Борда ще бъда в състояние да обработя всеки един от останалите членове поотделно, ще осигуря мнозинство за отстраняването на Нанги от президентския пост и ще заема мястото му.