Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

В залата отново се възцари тишина Майк внимателно следеше лицата на гостите си. От изражението им разбра, че е рискувал правилно и вероятно ще спечели. Предварително беше сигурен, че тези влиятелни и консервативни люде не обичат известния с либералните си възгледи Нанги, завиждат му за успехите и се страхуват от партньора му Никълъс Линеър.

Всичко, което им каза, беше вярно. Едновременно с това обаче той преследваше и друга, съвсем лична цел. Искаше да притежава „Сато интернешънъл“ повече от всичко друго на света. Защото въпреки временните си затруднения тази компания си оставаше най-стабилното „кейретцу“ в страната, с огромна мрежа по целия свят. Тя предлагаше изключителни възможности на Майк да се включи в легален бизнес, беше ключът към реалния свят, в който той имаше намерение да играе водеща роля. Отдавна му беше дошло до гуша да дърпа конците на незаконната си дейност от джунглите на Виетнам. А фактът, че съсобственик на „Сато интернешънъл“ е заклетият му враг Никълъс Линеър, превръщаше желанието му в копнеж. Изкушението да види Линеър на колене, съсипан и разорен, беше прекалено силно, за да му устои…

Решил, че паузата се е проточила достатъчно дълго, Майк тръсна глава:

— Това е нашият шанс да завладеем настоящето на Япония, господа! А чрез него да разчупим оковите на „Сато“ върху бъдещето!

— А какво ще стане с Линеър-сан? — попита Асада.

В гласа му прозвуча неприкрит страх — сигурен сигнал за общата капитулация на присъстващите. Те искат тази сделка, искат да ги ръководи Майк. Видяха бъдещето, желанието им да бъдат подготвени за него беше непреодолимо…

— Линеър го оставете на мен — усмихна се Майк. — Зная как да се справя с него. Мога да ви обещая, че той няма да попречи на плановете ни. — Приведе се напред и попита: — Искам да зная кой от вас ме подкрепя. Помислете, не бързайте. Не е нужно да подчертавам, че такъв шанс каца на рамото само веднъж в живота. Ще използваме ли „Денва“ като оръдие за контрол над „Сато“? — Очите му бавно огледаха лицата на присъстващите.

Те започнаха да кимат един по един, с някаква скрита тържественост. Против и въздържали се нямаше.

След като гостите си тръгнаха, включително и Машида, Майк запали пура и отправи поглед в тавана. Масата беше гола, от полираната й повърхност се разнасяше приятната лимонена миризма на препарат за излъскване. Хонико беше в кухнята, за да контролира почистването.

В такива мигове обикновено си спомняше за Коей. Шестте месеца, които прекара с нея, бяха трудни, дори болезнени. Но незабравими, също като излежавана в затвора присъда. Беше сигурен, че тя го ненавижда. Това би трябвало да е достатъчно, за да й даде пътя. Какъв смисъл има връзката с жена, която предпочита да те заплюе в лицето, вместо да скочи в леглото ти? Но той ценеше всичко у Коей, най-много омразата й. Когато тя си отиде, най-силно му липсваше именно омразата, всички онези дребни унижения, на които се подлагаше в името на мрачното, но непобедимо чувство… Бавно и постепенно това чувство стана част от живота му — горчилка в устата, пепел от изстинала камина…

От мрачните мисли го изтръгна Хонико, най-сетне приключила с кухнята. Беше свалила кимоното и дървените обувки, на тяхно място потрепваше елегантно костюмче на „Армани“ в сивкав цвят и жакет без ревери. Лишено от грим, лицето й още повече подчертаваше блясъка на издължените й ориенталски очи. На този фон русата й коса изглеждаше невероятно.

— Майсторско представление — даде оценката си тя.

— Така ли мислиш? — попита Майк, издуха облак ароматен дим и очите му най-сетне напуснаха тавана. — Може би действително бях красноречив, но главното е, че им казах точно това, което искаха да чуят. Хвърлих въдицата и ги поведох за носа. И знаеш ли защо нямаха нищо против? Защото не обичат несигурността на днешния ден, мечтаят за миналото и се страхуват от бъдещето!

Прехвърли пурата в другия край на устата си, дръпна и пусна ново облаче дим.

— Но и аз имах късмет — между пръстите му проблесна мини дискетата, която Хонико му беше предала в началото на вечерта. — Операцията да измъкна този диск от научноизследователския отдел на „Сато“ беше доста рискована, можеше да се провали на няколко пъти…

— Не виждам как — поклати глава тя. — Ти беше взел всички предпазни мерки и прояви достатъчно благоразумие.

— Благоразумието е патерицата, с която човек оправдава поражението си — отвърна Майк и завъртя дискетата между пръстите си. — То е оръжие на слабите…