Стремеше се да докосне тъмната, но здрава струна на самолюбието в душите им — струната, която не признава ограниченията на раса, вяра и религия; струната, която се крие в душата на всеки човек и в подходящ момент е готова да изскочи на повърхността.
— Днес културното и философското противопоставяне се считат за проява на политическа свобода, особено в страни като Съединените щати — продължи той. — В атмосферата на творческа свобода господарите на света стават по-силни, по-богати — нещо, което не би било възможно при авторитарен режим. Предразсъдъците отпадат и това също е един акт в полза на господарите. Университетите са пълни с потенциални послушници, нещо повече — на тях им се отпускат щедри стипендии с една-единствена цел — да насаждат расова и етническа омраза сред масите под прикритието на свободата на личността и словото. Една изключително благоприятна среда за господарите на света!
— Какво имам предвид под това понятие? Хора, които са предопределени да поведат масите! — Показалецът му се стрелна напред и започна да се мести по лицата на гостите: — Това сте вие, вие и вие… Асада-сан, Моримото-сан, всички останали! — Пръстът му описа светкавична окръжност: — Това сме всички ние , господа! Хората, които живеят по собствени правила, които вършат каквото пожелаят, които носят на раменете си мантията на властта така, както някога императорите са носили своите тоги! Ние виждаме бъдещето такова, каквото не може да го види тълпата. И именно това ни свързва. Няма значение дали сме японци или европейци. Защото говорим на един и същ език!
Понижи глас и с удовлетворение видя как всички се привеждат над масата, за да чуват по-добре:
— Ние имаме правото и отговорността да се възползваме от преимуществата, които ни предлага демократичното общество. — Пръстът му предупредително се вдигна. — И от това право ще се възползваме веднага, тук и сега! — Ръката му махна над масата. — Неслучайно тази вечер се храним като императори, господа. Това е само началото, един магически ритуал! — На лицето му се появи усмивка. — В джунглите на Виетнам съществува едно поверие… Първата стъпка към победата над врага е да го глътнеш целия!
— Що за глупости? — попита с недоумение Изу Икудзо. Беше едър мъж с месесто лице, седнал вдясно от Майк, президент на могъщ концерн за производство на стомана, поддържащ тесни връзки с Якудза. По-точно с клана Шикей, ако информацията на Майк беше точна. — Казахте, че първото блюдо е китайско… Беше достатъчно сладко, за да изглежда наистина такова!
— Точен сте — разшири се усмивката на Майк. — Нашето предястие беше от кралски пчели, желирани в алкохол, прибавен към собствения им мед. Нима не бяха вкусни?
— Вкусни бяха — призна Асада. — Човек рядко може да срещне толкова изтънчен вкус у един чужденец. Аз например си признавам, че очаквах да видя на масата най-много по някой „Биг Мак“ с пържени картофи!
Това изявление беше посрещнато с общ смях и одобрително кимане. Разбира се, че бяха харесали кралските пчели, помисли Майк. Това можеше да се очаква.
— А основното? — продължи да любопитства Икудзо.
— Не ви ли хареса, Икудзо-сан? — попита го Асада. — Вкусът му беше доста необичаен…
— Бил съм във Венеция — сви рамене Икудзо. — Опитвал съм тамошния специалитет „фегато“ [114] Дроб. — Б.пр.
.
— Дроб по венециански — уточни Майк. — Но тук ви беше поднесен един по-специален дроб! — очите му бавно обходиха масата. — Всички помним покойния Родни Къртц и скърбим за него… Столът му край тази маса остана празен… — гласът му отново набра сила. — Помним и опита му да измами своите съдружници от „Денва партнърс“, нали? Именно неговия дроб хапнахме тази вечер, приятели!
Като опитен режисьор Майк се облегна назад и зачака ефекта от думите си.
— Това вече е прекалено! — изрева Икудзо. — Що за канибализъм?
Асада пребледня, имаше вид на човек, който всеки миг ще повърне. Не беше сам. Всичките дванадесет гости бяха на крака, крещяха и размахваха юмруци с посивели лица. Единствен Машида остана невъзмутимо на мястото си, изглеждаше, че не чува нито виковете, нито гневните въпроси.
След известно време бутна стола назад и стана.
— Тук не става въпрос за канибализъм! — тихо отсече той, но заповедническият му глас стигна до ушите на всички. — Предлагам да чуем това, което се готви да каже господин Леонфорте.
Гостите бавно започнаха да заемат местата си. Повечето от тях отместиха чиниите си към средата на масата, като избягваха да ги гледат.
Читать дальше