Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Майк вдигна ръка да задържи вниманието на присъстващите и риторично попита:

— Нима автоматически ще заклеймим тези горди мъже, които притежават способността да хипнотизират огромни маси хора и да ги привличат за своята кауза? Дали средствата, до които прибягват тези мъже — понякога груби, но ефикасни, — трябва да бъдат оправдани в името на бъдещата справедливост? Дали ние — признати лидери, елитът на обществото — трябва да стоим настрана и да гледаме как това общество се самоизяжда като побесняло куче? Или трябва да го стиснем за гърлото и да му наложим строгите, но необходими правила за оцеляване? Тези въпроси са стари колкото света. Върху тях са спорили различни поколения философи и политици, генерали и теолози… И никой не е предложил рационално решение.

Майк разтвори ръце, сякаш да обхване цялата зала. Сервитьорките пъргаво разчистваха чиниите от салатата.

— Надявам се, че харесахте императорското предястие. Докато чакаме следващото блюдо, ми се иска да попитам всеки от вас поотделно на чия страна предпочита да застане… — Извърна се към сивокосия мъж вляво от себе си и добави: — Да започнем с вас, Асада-сан…

— Спорът е ясен — кимна Асада. — Веднага след войната създадохме Либерално-демократическата партия, при това с пълно единодушие. Тя оглави държавата и допреди три години никой не й оспорваше властта. Благодарение на ЛДП и нейните правителства Япония се превърна в икономически колос… — главата му бавно се поклати. — Да, понякога управлението й беше грубо, бих казал — дори жестоко. Но всички ние си давахме сметка, че то е необходимо за доброто на Япония. Историята красноречиво доказа правотата ни. Затова смея да заявя, че целта наистина оправдава средствата!

Един по един останалите гости изразиха същото мнение.

Майк ги изчака да свършат и доволно кимна с глава:

— Поздравявам ви, вие наистина доказахте, че разбирате същността на величието.

— И какво от това? — вдигна глава Асада. — Тези дни принадлежат на миналото и всички го знаем… ЛДП е свалена от власт, страната се управлява от коалиции, които са толкова слаби и нестабилни, че на всеки шест месеца осъмваме с нов премиер… Мисля, че никой от присъстващите тук не може да каже какво ни предлага бъдещето, особено в условията на задълбочавалите се компромиси… Нищо, господа, абсолютно нищо. Можем само да мечтаем за отминалите дни!

— Тук грешите, приятелю! — приведе се над масата Майк, в очите му се появи фанатичен блясък. — Припомнете си разговора между двамата старци, който ви дадох за пример. Първият от тях хули историческия прогрес във всичките му форми . Следователно живее в миналото, намира утеха в него. Може би и вие мислите така. Но другият живее с бъдещето, просто защото е готов да разбере и оправдае хората, които удрят по масата и заявяват: „Бъдещето е в собствените ми ръце!“ Той мисли за това, което предстои…

Ето какво ще ви кажа, господа: и двамата старци от моя пример са обречени. И знаете ли защо? Защото им липсва чувството за настоящето, за днешния ден !

Замълча за миг, сякаш да се наслади на напрежението, което се появи над масата.

— И вие ще бъдете като тях, ако не дръзнете да направите решителния скок към бъдещето, ако не промените сегашните си представи за света и своя живот в него. Аз ви предлагам именно това — решителния скок към светлото бъдеще!

Отново разпери ръце, сякаш искаше да прегърне всички около масата. Летящата врата към кухнята отскочи на пантите си, в залата нахлуха сервитьорките, предвождани от Хонико. Гласът на Майк видимо се смекчи:

— Помислете върху това предложение, господа. Помислете сериозно. А междувременно опитайте нашето основно блюдо…

Излетяха тапите на нова батарея бутилки. Този път виното беше червено — „Петрус“, реколта 1960-а. Към него поднесоха антрето — задушено месо с тъмен цвят в отлежал оцет и кръгчета ароматен лук. За гарнитура се предлагаше неизбежният ориз по японски, смесен с крехки връхчета аспарагус.

Майк вдигна чашата си в мълчалива наздравица. Срещна за миг погледа на Хонико и отново кимна с глава. Тя бързо поведе подчинените си към кухнята.

— Помислете за масите, които робуват на медиите — промълви някак замислено той. — После помислете за себе си — интелигентни и влиятелни люде, които са високо над тълпата . — Говореше с хипнотизиращия фанатизъм на праведник, на опитен политик или баптистки проповедник. — Вие сте господарите на света!