Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

В ушите му се появи грохот, последван от гневното жужене на милиони пчели. На лицето му се появи болезнена гримаса, тялото му политна към пода.

— Линеър-сан!

Някой викаше, сякаш искаше да заглуши милионите разговори, които водеха между себе си пчелите. Тихо, ако обичате!

— Линеър-сан!

Пред очите му се появи познатото лице на Танака Гин, ръцете му го повдигаха от пода.

Вдигна ръка и докосна пламтящото си чело. Колоните изчезнаха, подът изглеждаше солиден както преди. Но пчелното жужене все още се носеше във въздуха.

— Какво стана? — объркано прошепна Никълъс.

— Вие ще кажете — отвърна Танака Гин. — Внезапно пребледняхте и започнахте да се свличате от стола…

Никълъс си спомни финала на обяда с Хонико. Тогава отново се беше появило проклетото жужене.

— Да се махаме оттук! — рече той.

Мокрите тротоари изглеждаха доста по-спокойни отпреди. Тълпите хора и грохотът на уличното движение му помогнаха да се завърне в действителността.

— Линеър-сан?

— Подхлъзнах се…

— Така ли? Забравяте, че в къщата на Къртц вече бях свидетел на подобен транс… Той едва ли може да се нарече подхлъзване.

— Прав сте — мрачно кимна Никълъс. — Но се страхувам, че това подхлъзване е дълбоко в мен — от една действителност към друга…

Гадняра притежаваше 13-метрова „цигара“ — великолепен образец на свръхбързите и елегантни круизери, които във Флорида означават всичко — пари, власт, положение в обществото. Кабината и корпусът бяха боядисани в морскосиньо. На дневна светлина бързият катер се сливаше с океанската шир, а нощем ставаше съвсем невидим. Това беше и целта — тези „цигари“ се използваха главно от контрабандистите.

А катерът на Чезаре беше свръхбърз, дори по претенциозните критерии на този вид съдове. Броени минути след като се откъснаха от кея на Уест Палм, кожата на Веспър настръхна от ледения вятър, а ръцете й се вкопчиха в парапета. Грохотът на моторите беше почти нетърпим, като в боен самолет. Неволно си спомни за чувството, което изпитваше като дете по панаирите, вкопчена в предпазния парапет на „влакчето на ужасите“. Изви глава и видя, че носът на катера беше изцяло във въздуха, пръските морска вода я шибаха със силата на куршуми.

— Долу в кабината има якета — изрева Гадняра, опитвайки се да надвика воя на вятъра и грохота на мощните двигатели. — Ако искаш, иди да се облечеш…

Веспър поклати глава, тялото й вибрираше заедно с корпуса.

— С каква скорост се движим? — извика тя.

— По-голяма от всичко, което плава върху вода — отвърна Гадняра. — Включително катерите на онези ченгета от Бреговата охрана…

Минаваше седем, но той продължаваше да е развълнуван. Още в къщата крачеше напред-назад като тигър в клетка, очевидно очакваше нещо. Телефонът иззвъня и той грабна слушалката. Очевидно не очакваше точно този делови разговор, но веднага след това й каза да си събира багажа.

— Кипя от енергия и не мога да стоя затворен — поясни той, очевидно превъзбуден от нещо. Но от какво?

Веспър се смъкна от леглото. Неволно се запита как се оправя Кроукър с онзи Уейд Форест, който отговаряше пряко за действията на клана Леонфорте. Дали трябваше да замесва Лю? Той е безспорно умен и твърд, но Форест беше от онези амбициозни типове, които, ако не бъдат държани изкъсо, помитат всичко по пътя си. Това не трябва да става. С времето беше започнала да го харесва, имаше чувството, че контактува с филмов герой на Робърт Мичъм… А тя много си падаше по Мичъм…

— Утре може да ми гостува един приятел — съобщи Гадняра, насочил круизера по лунната пътека над вълните… — Страхотен тип, положително ще си паднеш по него… Сигурно ще остане ден-два. Води си и гаджето, което е окей… — направи малка пауза, после добави: — Няма да я виждаш много често, щото е вечно болнава…

— Значи няма да ходим на Южния бряг, така ли? — попита Веспър, отмятайки кичур коса от челото си. — Нали ми обеща?

— Ще ходим, скъпа, нищо не се е променило… Поли, моят приятел, ще се появи не по-рано от късния следобед… Ще ги вземем и отиваме на кръчма, искаш ли? И без това ми става лошо от тая къща!

На около пет километра от брега Чезаре изведнъж изключи двигателите. Носът легна върху вълните, лодката бързо забави ход.

— Виж залеза — промълви той и махна с ръка към оранжево-зелените пламъци на хоризонта. — Кара те да се радваш на живота, нали?

Тук, встрани от корабните маршрути и крясъците на крайбрежните птици, цареше величествена тишина. Повечето от лодките за забавления отдавна бяха закотвени зад вълнолома, тишината над водата се нарушаваше единствено от далечния грохот на невидим самолет. Далеч зад гърба им започнаха да мигат разноцветните светлини на Палм бийч — сякаш отражение на величествения залез.