Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Един момент — намеси се Никълъс, точно по предварително съгласувания сценарий. — Имам една друга идея, Гин-сан…

— Алтернативи не може да има! — отсече Танака Гин, забил стоманен поглед в разширените от ужас очи на Ватанабе.

— Поне ме изслушайте — настоя Никълъс. — Какво ще стане, ако Ватанабе-сан направи пълни и доброволни самопризнания?

— Да — прошушна с отчаян глас болният. — О, да!

— Този човек е крадец, Линеър-сан! — изръмжа Танака Гин. — Той се опита да ви разори! Не мога да повярвам, че го защитавате!

— Не го защитавам, но искам да стигна до дъното на това престъпление. От уликите, с които разполагаме до този момент, аз стигам до убеждението, че Ватанабе-сан не е откраднал за лична облага данните на „Кибер-нет“. Ако той ни помогне да открием истинските престъпници, аз ще се откажа да го съдя.

— Но не и аз! — прогърмя Танака Гин и сестрата уплашено се сви в ъгъла си. — Градската прокуратура на Токио няма да толерира промишления шпионаж! По дяволите, тук става въпрос за националната сигурност!

Ватанабе трепереше, пулсът му полудя.

— Ще ви дам исканата информация, Линеър-сан — прошепна с усилие той. — Никога няма си простя за стореното, но искрено искам да ви помогна!

— Никакви сделки! — отсече с категоричен тон Танака Гин.

— Няма смисъл да го тикнем в затвора, ако наистина ни сътрудничи — възрази Никълъс. — Знаете какво е да си вътре, в това състояние той едва ли ще издържи…

Ватанабе ги гледаше с опулен поглед, душеше го ужас. Единственото му желание беше час по-скоро да изплюе всичко, което знае.

В същия момент вратата се отвори и на прага застана докторът.

— Какво, за Бога, става тук? — извика той. — Нали ви казах, че…

— Изпълнявам служебните си задължения! — прикова го с леден поглед Танака Гин. — Вън оттук, ще влезете, когато ви наредя!

— Нямате право! — извика докторът. — Аз отговарям за болния!

— Само след като приключа с него! — все така ледено отвърна Танака Гин, в ръката му се появи сгънат на две лист хартия. — В противен случай ще бъда принуден да преместя пациента ви в болницата на затвора! Искате ли да го направя, докторе?

Онзи отвърна с възмутен, поне за пред сестрата поглед, после се отдръпна и затвори вратата след себе си.

Танака Гин хвърли кратък поглед към Никълъс и той се наведе над леглото:

— Успокойте се, Ватанабе-сан, всичко ще бъде наред.

— Готов съм, Линеър-сан — отвърна с тъничък гласец Ватанабе и прокурорът с мъка прикри една въздишка на облекчение. — Всичко е в главата ми, искам да го споделя с вас!

Танака Гин включи портативния си магнетофон и продиктува в микрофона деня, часа и мястото на записа. После постави апаратчето на подвижния поднос пред брадичката на болния и Ватанабе потвърди, че дава показания доброволно, без никакъв външен натиск.

— Признавате ли, че сте направили неразрешено копие на данните за „Кибер-нет“, които са собственост на „Сато интернешънъл“? — започна разпита прокурорът.

— Да.

— Давахте ли си сметка, че правата върху тези данни принадлежат на „Сато интернешънъл“?

— Да.

— Сам ли замислихте престъплението?

— Не. Поиска го от мен един човек на име Нгуен Ван Трък, вицепрезидент на виетнамската компания „Минх Телеком“.

— Един момент — намеси се Никълъс. — Не бяхте ли във връзка с американец на име Корд Макнайт?

— Не, контакт осъществих с Ван Трък.

— Но дискетата предадохте на Макнайт — изтъкна Никълъс.

— Доколкото зная, той беше само посредник — поклати глава Ватанабе. — Маша в ръцете на Ван Трък… — лицето му се обля в пот, главата му безсилно се отпусна на възглавницата.

— Ето, пийнете малко вода — подаде му чашата Никълъс.

Двамата с Танака Гин безмълвно наблюдаваха как Ватанабе смуче ледената течност през сламка, със затворени очи и задоволството на малко дете.

— Разкажете ни нещо повече за този виетнамец — заповяда Танака Гин.

— Ван Трък работи за „Минх“, както вече ви казах… Но чух, че получава парите си от другаде… От един индустриалец на име Къртц.

Никълъс и прокурорът си размениха светкавични погледи.

— Родни Къртц? — пожела да уточни Никълъс.

— Да.

— Откъде знаете това? — попита Танака Гин. — Сам твърдите, че тези хора действат изключително предпазливо. Нали затова Ван Трък е прибегнал до услугите на Макнайт?

— Това е така — нетърпеливо отвърна Ватанабе. — Но Ван Трък трябваше да използва нечие тежко име, за да ме убеди… Предложи ми собствен научноизследователски институт в компанията „Стърнголд асошиейтс“. Направих съответните проучвания и открих, че „Стърнголд“ е една от десетината азиатски компании на Родни Къртц. Нима е възможно вицепрезидентът по маркетинга на някаква виетнамска телекомуникационна компания да ми предлага цял институт, ако зад него не стоят парите на Къртц?