Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Какво беше казала Бърнис? Корумпира ни не силата, а злоупотребата с нея… Наистина излезе така. Тя беше злоупотребила със своята сила, резултатът бе страдание и смърт…

Всички мислят, че Фейт е мъртва. Включително тоя тип Пол Киарамонте, който я държи в ръцете си. Но истината е друга. Фейт просто промени самоличността си. Днес се нарича Рената Лоти и е една от най-влиятелните политически фигури във Вашингтон. Маргарет я виждаше рядко, отношенията им бяха объркани и напрегнати. Беше на девет години, когато баща й се ожени за Фейт — една възраст, която не й позволяваше да забрави истинската си майка, а още по-малко — да разбере трудностите, които изпитва Фейт в новото и враждебно настроено семейство.

Маргарет никога не повярва на слуховете, че Фейт е убила първия си съпруг преднамерено и хладнокръвно, с търпението на истински Макиавели. Но това може би беше обикновена защитна реакция. Кое дете би искало да признае, че живее под един покрив с убийца?

Душата ти се дави от сълзи , беше казала Бърнис, отново демонстрирайки необичайната си прозорливост. Сега в душата й се надигна вой на отчаяние. В следващия миг си даде сметка, че този вой се комбинира с това, което чуват ушите й, тялото й неволно подскочи.

Нощната тишина се разкъса от воя на полицейски сирени.

— Здрасти, време е да си тръгваме — промърмори Пол Киарамонте, перифразирайки една известна фраза на комика Гручо Маркс. Смушка двете жени с дулото на револвера си и ги подкара към запуснатия паркинг на някогашния хотел. Водата в залива излъчваше фосфоресцентно сияние. По-добре да не мисля за вероятния му произход, въздъхна в себе си Маргарет.

В дъното, съвсем близо до запустялата сграда, клечеше яркочервен тъндърбърд с подвижен покрив. Пол накара Маргарет да върже китките и глезените на Франси грабна лекото й тяло и го натика на тясната задна седалка. После сръчно повтори операцията и със самата Маргарет.

— Няма нужда — опита се да го разубеди тя. — Ще седя отпред, до теб. Освен това държиш дъщеря ми… Можеш да ми се довериш.

— Като Марко и Вини, нали? — изръмжа онзи. — Няма що, добре те е отгледала мащехата ти! Ти си една истинска пепелянка, госпожо!

Натика носната си кърпа в устата й, прегъна тялото й на две и я бутна отзад, при Франси. После затръшна вратичката, седна зад волана и рязко натисна педала на газта.

Не след дълго пое по Белт паркуей, протегна ръка и включи касетофона. Поддържаше нормална скорост, чертите на лицето му започнаха да се отпускат. Няколко минути по-късно се размина с четири-пет синьо-бели патрулни коли, които летяха към „Голдън гейт ин“ с включени сирени.

— Много ви здраве, нещастници! — изкрещя Пол Киарамонте, надвиквайки сладкия гласец на Брайън Уилсън, който пееше „Не се тревожи за нищо, скъпа“…

Никълъс срещна Танака Гин в болничната стая на Ватанабе. Специалистът по електроника изглеждаше дяволски зле. Кожата на лицето му, силно опъната върху костите, имаше зеленикаво сивкав цвят от действието на отровата. Беше сложен на системи, специален вентилатор над главата му помагаше на дишането. Сърдечната му дейност се отчиташе от монитор, до него седеше сестра, която следеше за дозировката на лекарствата във вените му.

— Пет минути, не повече! — отсече очевидно раздразненият лекар в коридора. — Той все още е много слаб, не бива да го претоварвате!

— Благодарим ви за помощта — поклони се Танака Гин.

Вътре поведението му беше коренно променено. Представи се на Ватанабе, говорът му беше бърз и делови.

— Водим разследване за криминално престъпление — заключи той под неодобрителния поглед на сестрата. — Както сам виждате, участието ви в него за малко не отне живота ви. Длъжен съм да ви предупредя, че ако излезете оттук, ще ви бъде предявено официално обвинение за шпионаж, измама и кражба. В хода на разследването вероятно ще се прибавят и други обвинения… — Танака Гин беше заковал поглед в бледото лице на Ватанабе и не обръщаше внимание на жестовете на сестрата. Съдейки по показанията на монитора, основните жизнени функции на болния рязко се усилиха. Сега беше времето за решителния натиск, за който Никълъс и прокурорът се бяха уточнили предварително. — Ватанабе-сан, вие съзнателно сте откраднали защитени от авторски права материали на компанията „Сато интернешънъл“. Страхувам се, че ако животът ви не свърши тук, навън ви очаква доживотна присъда.