Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Познаваме се отнякъде, нали? — попита Маргарет.

— И да, и не — отвърна мъжът. — Аз съм призракът на Пол Матачино „Черния“, но на практика съм синът му — Пол Киарамонте…

— Това име ми е познато — кимна Маргарет. — Вие сте от фамилията Абриола. Хората, на които мъжът ми имаше пълно доверие… Десетилетия наред вие сте били верни на Голдони!

Зъбите на мъжа проблеснаха в мрака, кракът му се отдели от земята и изрита пистолета на Барнет с виртуозността на танцьор. В лявата му ръка проблесна дългото дуло на тежък револвер.

— Гадняра ме предупреди да внимавам с теб и беше прав — промърмори Киарамонте и започна да цъка с език. „Съвсем като бабичките в кварталното кино, попаднали на еротичен филм“, помисли си Маргарет. — Но той винаги е прав… — раменете му леко се присвиха. — Е, можем да кажем сбогом на Вини и Марко… Не бяха от най-добрите, но все пак… — Благодарение на чувствените устни, усмивката му се превърна в заплашителна гримаса и Маргарет неволно покри с длан очите на дъщеря си. — Едно време такива като Вини и Марко са ги наричали „гюлета“, тъй като са били обречени да умрат по време на бой… — раменете му отново се присвиха. — Е, все някой трябва да умре… Защо това да са първокласни специалисти, когато можем да използваме и такива като тези? — Зъбите му отново проблеснаха, дълги и остри като на вълк.

Очите му се сведоха към трупа на лейтенант Джак Барнет, налчето на ботуша му потъна в главата му и Маргарет неволно затвори очи.

— Но кой е тоя? Бодигард или любовник? А може би и двете?

Киарамонте приклекна, отметна с нокът окървавения ревер на сакото и внимателно измъкна евтин пластмасов портфейл.

— Май ще се окаже дребна риба, а?

После от устата му се откъсна грозен вик, пръстите му пуснаха портфейла като опарени.

— Луда ли си, мътните да те вземат?! — втренчи се в Маргарет той. — Та тоя шибаняк е ченге — Раменете му направиха странни движения, сякаш играеха ритуален танц. — Значи съм гръмнал редовно ченге от Градското полицейско управление на Ню Йорк! По дяволите! Откъде можех да предполагам?

— Не беше необходимо да го убиваш — каза Маргарет, шокирана и уплашена до смърт.

Пол Киарамонте скочи на крака, лицето му потъмня от притока на кръв. Дулото на револвера му потъна в меката кожа под брадичката на Маргарет, тя неволно извика.

— Мамо! — изпищя Франси.

— Тихо, ангелче мое — промълви Маргарет, от очите й рукнаха сълзи на болка и страх.

— Ти и твоето ченге видяхте сметката на двама души от екипа ми! — заплашително изръмжа в лицето й онзи. — Затова би трябвало още сега да ти пръсна черепа! — Имаше тежки златни пръстени на всички пръсти, включително и на палеца. Това го правеше да изглежда още по-заплашителен.

— Давай, какво чакаш? — дрезгаво попита Маргарет. — Очевидно много си падаш по разправите с беззащитни жени!

Пол Киарамонте я зашлеви с опакото на ръката си, тежките пръстени разкървавиха кожата й.

— Млък и да не си мръднала! — изръмжа той, зъбите му зловещо се оголиха. — Господи Исусе! Не съм изпадал в подобна ситуация откак мащеха ти живееше тук!

— Какво знаеш за Фейт Голдони? — вдигна глава Маргарет.

— Много неща — изръмжа бандитът. — Майка ми се казваше Сара Киарамонте, единствената жена, която е обичал Черния Пол… — очите му се сведоха към Франсин, която го гледаше оцъклено, както се гледа отровна змия. — Бракът му с онази кучка Фейт беше безрадостен, тъжен, безнадежден… Но той беше католик от старото поколение и не можеше дори да помисли за развод… — Очите му, пъргави като на пепелянка, отскочиха към лицето на Маргарет. — А тя го уби. Бавно и коварно, като слагаше отрова в любимите му черни смокини… За да може да се омъжи за баща ти, гадния Енрико Голдони!

— Опитваш се да ме плашиш, така ли? За нея се говореше какво ли не… Но това бяха слухове и нищо повече. Хората просто й завиждаха, че се е омъжила за баща ми. Фейт не е способна да извърши убийство, можеш да си сигурен в това!

— Да бе, как не! — изръмжа Пол Киарамонте. — Всъщност на кого му пука? Тя хвърли топа и вече не може да лъже нито теб, нито който и да било друг!

Маргарет потръпна от отвращение и страх, очите й се отместиха встрани и неволно попаднаха върху лицето на Джак Барнет… Хубав мъж, жалко за него. Дали е бил женен? Дали има дете, което вероятно би било на възрастта на Франси? Едва ли някога щеше да узнае това, пък и вече нямаше значение. Барнет е мъртъв и нищо не може да се промени. Умря в името на нейното отмъщение… Ще има много смърт и страдания, това е сигурно като смяната на деня с нощта… Така беше казала Бърнис. Но Маргарет си въобрази, че е по-умна от всички, че може да промени съдбата на хората и правилата на играта. И ето, резултатът е налице. Реши да се възползва от силата си, силата на фамилията Голдони… И това доведе до смъртта на един невинен човек…