Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Днес хотелът вече не предлагаше подслон на гангстери, които си падат по уиски, русокоси красавици и масажи. На практика той беше затворен от години и вече започваше да се руши. Но околността — дива, обрасла с ниски храсталаци и отдавна запусната, продължаваше да се напоява с кръвта на някогашните клиенти и техните наследници…

Именно тук Чезаре Леонфорте трябваше да се срещне с Маргарет. Тя пристигна десет минути по-рано и остана да чака в колата. Не беше студено, но скръсти ръце на гърдите си, в отчаян опит да спре неудържимото им треперене.

Сърцето лудо блъскаше в гърдите й. Направи опит да се успокои, потъна в миналото и се замисли за начина, по който Гадняра беше успял да съсипе живота й. Вероятно именно това й помогна да разбере, че през последните два дни се намира в състояние на силен стрес. Струваше й се, че са били не два дни, а няколко седмици, запълнени с парализиращо напрежение. Чезаре — умно и проницателно копеле, както винаги, беше успял да прониже сърцето й точно три пъти подред. И по този начин да я лиши от най-силното й оръжие: разума. Паническият страх за живота на Франси изхвърли от съзнанието й всичко — дори тъгата по разрушения бизнес и смъртта на Тони, с когото все пак беше имала и добри дни… Той се държеше грубо с нея, но без съмнение я обичаше. За съжаление не можа да надрасне себе си и остана там, където беше, когато се запознаха. Тони просто беше от мъжете, които не могат да проумеят женските амбиции. Особено когато тези амбиции водят до успех… За него Маргарет трябваше да си стои у дома и да го дарява с наследници — един безкраен низ от мъжки рожби, носещи фамилията Де Камило… А тя направи точно обратното: гмурна се в живота, получи добро образование и започна самостоятелен бизнес. Нещо немислимо в очите на Тони, нещо недопустимо за една добра съпруга и майка… После стана още по-зле. Доминик направи от Тони свой наследник само на книга, а цялата реална власт бе прехвърлена в ръцете на Маргарет. С нея споделяше своите тайни, нея подготвяше за върховен шеф на могъщата организация. И Тони съвсем побесня.

Сега Тони е мъртъв. Маргарет жалеше за него в традиционния смисъл на това понятие, но дълбоко се съмняваше, че някой ден ще усети липсата му край себе си.

Очите й се заковаха в дупката на арматурното табло — там, където доскоро се намираше скъпият компактдиск. Изкърти го с помощта на щангата, която намери в багажника, и го изхвърли през прозореца в движение. Едва тогава, абсолютно сигурна, че Чезаре не може да я подслушва, тя набра номера на пейджъра, чрез който се свързваше с един от най-важните агенти на Голдони — високопоставен общински, служител. Нареди му да отстрани от следствието по убийството на Тони както онова ченге Джак Барнет, така и всички от екипа му.

— Ето какво трябва да направи Барнет — каза накрая тя и започна да изрежда специалните си инструкции.

Общинският служител не възрази. Той беше един от стотиците чиновници в правителството, щатските и общинските администрации, за които Доминик Голдони имаше подробни досиета. А мрежата „Нишики“ постоянно допълваше и осъвременяваше тези досиета. Получила ги в наследство от Дом, Маргарет се чувстваше силна и спокойна.

Този специално беше травестит — един особено тежък порок за държавен служител. Не биха го търпели нито секунда на мястото му, в случай, че репортерите се докопат до неговата малка тайна. Обществото трудно ще понесе гледката на един от верните си слуги, облечен в женски дрехи.

Телефонът иззвъня и тя подскочи, сякаш пронизана от електрически ток.

— Ало?

Какво ли ново е измислил онзи мръсник Чезаре?

— Госпожа Де Камило? Обажда се Барнет.

Очите й се премрежиха от облекчение.

— Къде сте, лейтенант?

— Съвсем наблизо.

— Време е — стрелна часовника си Маргарет.

— Готов съм.

— Дъщеря ми Франси…

— Разбрах ви отлично, госпожо Де Камило. Връзките ви в Сити хол наистина са много силни…

— Такава ми е работата…

— Вярно, госпожо. А такива като мен само разчистват след вас…

На лицето й се появи напрегната гримаса, моторът на лексуса тихо забоботи.

— Тръгвам.

— Разбрано.

Маргарет прекъсна връзката и предпазливо насочи колата по черния път, който се виеше сред храсталаците. Водите на залива лениво проблясваха, отразяващи сиянието на града под ниско надвисналите облаци. Въздухът беше тежък и влажен, всеки момент щеше да завали. Над главата й прогърмя голям самолет, насочил се за кацане към близкото летище „Кенеди“.