Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

След няколко секунди тя забеляза, че Никълъс не проявява интерес към менюто.

— Не сте ли гладен? — попита. — Или тук храната е прекалено лоша?

— Поръчайте вместо мен. Убеден съм, че ще ми хареса…

— Вие сте най-самоувереният мъж, когото съм виждала — остави менюто на масата Хонико. — Как го правите?

— Какво искате да кажете?

— Вижте какво става наоколо. Живеем в един нестабилен свят. Навремето си казвах: поне в Япония има стабилност. Но сега? През последните четири години всичко хвръкна по дяволите. Потънахме в дълбока рецесия, банкрутите следват един подир друг, големите банки рухват, скъпата йена ни съсипва, недвижимите имоти се обезценяват, появи се безработица, управляващата партия е свалена от власт, хората се интересуват повече от цената на ориза, отколкото от съдбата на правителството…

Насреща Елвис и Присила излязоха на обляната от слънце тераса, заобиколени от радостните гости. „Пламтяща любов“ отстъпи място на „Искам те, имам нужда от теб, обичам те“. Някой подаде микрофон на младоженеца, той го грабна и започна да пее и да кърши бедра. Присила запляска с ръце, гостите аплодираха.

— Ето защо харесвам самоуверените хора — въздъхна Хонико и също изръкопляска. — Те имат стабилен мироглед й се оправят в живота. — Очите й се спряха върху лицето му. — И това ми напомня, че на небето все още свети пътеводната Северна звезда…

— Като самурайските даймийо — онези средновековни бойци, които са населявали някога Ропонги…

— Точно така. Светостта на техните идеали винаги е била загадка за чужденците.

Келнерът донесе питиетата и Хонико му поръча салата с козе сирене и задушени зеленчуци.

— Вегетарианка съм — поясни на Никълъс тя. — Надявам се, че това не ви смущава…

Той поклати глава.

— Знаете ли откъде идва името Ропонги? Някога този район е бил собственост на шестима от онези даймийо, за които ви споменах. В имената на всички се е съдържал китайският йероглиф, обозначаващ „дърво“. Оттам идва и Ропонги, което означава „шест дървета“. В средата на XIX век губят статута си на самураи, династията Мейжи им отнема собствеността и я прехвърля на Имперската армия.

— Познавам съвременната история — поклати глава Хонико. — Зная, че след войната тук са били настанени американски окупационни части и постепенно кварталът се превръща в район за забавления. — Пръстите й си играеха със слънчевите очила. — В онези години баща ми е работил тук…

— Бил е в армията, така ли?

— Във военната полиция — отвърна тя, а тъмните очила продължаваха танца си над чашите. — Преследвал лошите, знаете… Валутни спекуланти, търговци на оръжие, черноборсаджии…

Ставаше интересно. Тази жена ясно показваше, че не желае да говори за баща си, но въпреки това го правеше.

— Разкажете ми за майка си — каза Никълъс, след като изчака да сервират салатите. Стремежът му беше да отнеме част от напрежението.

— Няма кой знае какво за разказване. Баща ми се запознал с нея в Ропонги… — очите на Хонико бяха насочени към следващата брачна двойка. Тези бяха облечени в черни кожени костюми на мотоциклетисти, пъргав фотограф ги инструктираше как да заемат най-добри пози.

— И това е всичко, така ли?

Хонико изчака сватбарите да бъдат подредени срещу слънцето, после бавно сведе очи към салатата си.

— Извинявайте, това не ми влиза в работата — рече Никълъс.

На терасата отсреща двамата младоженци си разменяха якетата. Раменете и ръцете им бяха така татуирани, че кожа почти не можеше да се види.

Заковала внимателен поглед в шарените татуировки, Хонико бавно поклати глава:

— Всъщност това съвсем не е всичко…

Никълъс мълчаливо чакаше, очите му следяха пъргавите действия на фотографа.

— Майка ми е работила съвсем близо, в едно „торуко“ — промълви тя след дълга пауза. Очите й срещнаха неговите и побързаха да се отместят встрани. — Знаете ли какво е „торуко“?

— Да, в днешно време ги наричат „сапунджийници“… — Никълъс набучи на вилицата си малко задушени зеленчуци, покрити с козе сирене. — Името произлиза от изопаченото наименование на английски, което означава „турска баня“.

— Тогава сигурно знаете, че мъжете не ходят на „торуко“ само за да се изкъпят…

— Обикновено това зависи от сумата, с която биха желали да се разделят…

— И от въображението на жената, която те къпе — добави тя и сведе поглед към недокоснатата салата пред себе си. — Майка ми е била „хало“… — Думата беше жаргонна. В буквален превод означава „кутия“, но значението й е съвсем различно, когато става въпрос за жените в мъжките бани.