Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Нанги се поизправи на дивана:

— Аз няма да съм вечно тук, Никълъс-сан. Добре познавам характера ти и зная, че едва ли ще се заковеш в Токио, за да ръководиш ежедневните операции на „Сато интернешънъл“. Имаш достатъчно работа и в Америка, да не говорим за връзките ти с Оками-сан и Якудза…

Главата му се извъртя настрана, в стаята отново се възцари странното, хладно мълчание.

— Ето защо съм принуден да прехвърлям повечето от задачите на Тьорин-сан — продължи след паузата Нанги. — Той е млад, но бързо се учи. Ти трябва да преодолееш своите предразсъдъци и да му се довериш…

— Аз не искам да му се доверя!

— Виждам.

Никълъс си даде сметка, че между двамата е зейнала дълбока пропаст. Въздъхна и призна пред себе си, че за подобно нещо не е бил готов.

— Нанги-сан — започна той. — Ако трябва да… — млъкна и рязко се извърна към вратата. Изправена на прага, Кисоко внимателно ги наблюдаваше. Срещнала погледа на Никълъс, тя се плъзна навътре, безшумно като дух.

Нанги отново извърна глава.

— Бих искал да не си тук — глухо промълви той.

Кисоко остана с очи, вперени в изящния сервиз за чай, после стрелна Никълъс и се усмихна. Някога трябва да е била много чувствена жена, неволно отбеляза той. Сервизът плавно легна върху модерната масичка от ковано желязо и пушено стъкло. В ръката на домакинята се появи малко шишенце, розово хапче потъна под езика на Нанги. Здравото му око за момент изгуби напрегнатото си изражение, от устата му се откърти тежка въздишка.

— Трябва да поговорим, Нанги-сан — меко настоя Никълъс. — Имам нужда от информация относно нашите партньори от „Денва“…

— Както винаги ще направя всичко, което се иска от мен — разпери ръце Нанги.

— Само не го преуморявайте, Линеър-сан — тихо се обади Кисоко и напълни чашките със зелен чай.

Никълъс отпи една глътка и поклати глава:

— Искаш да се доверя на Тьорин-сан — човека, който ни е вкарал в това странно съдружие с „Денва“… Ние с теб сме имали много предложения за съдружие, но никога не сме ги приемали, Нанги-сан… Никога не сме пожелали да бъдем отговорни пред външни хора и това е причината, която ме кара да се чувствам притеснен от „Денва“. Моментното ни състояние е такова, че и най-малкият пропуск може да доведе до сериозни финансови затруднения…

— Не разбираш ли, че „Кибер-нет“ е единственият ни шанс? — вдигна глава Нанги. — Трябва първи да въведем системата в Япония, иначе сме загубени. Не след дълго и други компании ще разполагат с тази технология.

— А ти не разбираш ли какво си направил? — повиши тон Никълъс. — Нима не съзнаваш, че си заложил всичко на една карта? Ако стане някаква засечка, именно „Денва партнърс“ ще се докопат до буркана със сладкото! А нашият дългогодишен труд ще хвръкне по дяволите!

— Ти нямаш предвид, „Денва партнърс“ и „Кибер-нет“, Никълъс-сан — поклати глава Нанги. — Безпокоиш се от факта, че в ръцете на Тьорин-сан има прекалено голяма власт, нали?

— Наистина мисля, че той е твърде млад, за да бъде вицепрезидент — кимна Никълъс, внимателно опипвайки минното поле на непознати за него взаимоотношения. Колко близки са станали Тьорин и Нанги в негово отсъствие? Петнадесет месеца съвсем не са кратък срок… — Моля те, опитай се да видиш нещата от моя гледна точка… Дори не бях чувал за Канда Тьорин, когато заминах за Венеция да изпълня дълга си към Кайшо… А днес, година и половина по-късно, го заварвам отговорник на най-важната операция за оцеляването на компанията. И което е още по-тревожно — заставен съм да приема съдружие с неизвестна фирма. Нещо, което е прецедент в нашата практика…

Нанги леко кимна с глава, в здравото му око се появи смъртна умора. Кисоко хвърли предупредителен поглед към Никълъс.

— Разбирам тревогите ти, Никълъс-сан — бавно отвърна Нанги. — Но светът се променя, независимо от нашите желания. — Слабото му тяло се размърда, на лицето му се появи лека усмивка. — Казвам това не за да те обидя, а просто защото такива са фактите. Към тях трябва да прибавя и още един: имах нужда от теб тук, но ти си човек на честта и дълговете на баща ти са твои… Зная, че си изпълнен с чувство за вина, но това е излишно. На твое място и аз бих постъпил по същия начин. Честта е над всичко, Никълъс-сан. Тя ни прави такива, каквито сме, тя лежи в основата на съществуванието ни… — ръката му започна да трепери и Кисоко побърза да вземе чашката му.

Сляпото око гледаше неподвижно в една точка, сякаш за да подчертае смисъла на думите му.