Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Бърнис греши, въздъхна Маргарет, докато внимателно оглеждаше околността. Не е възможно да се забрави жаждата за мъст. Та това е Франсин, нейната любима и единствена дъщеря! Как е възможно да запази хладнокръвие? Гадняра нарушава всички неписани правила на света, в който живеят. И трябва да си плати за това. Никой не може да избива семейството на противника си безнаказано — това е част от моралния кодекс на хората, които дърпат конците тук. И всеки трябва да се съобразява с него.

Маргарет си даваше ясна сметка за огромния риск, който поема. Но обстоятелствата го изискваха. Отвличайки дъщеря й, Чезаре беше подписал присъдата си. Присъда, която тя лично щеше да изпълни.

Далеч напред — там, където пътят свършваше и започваха тръстиките, беше паркиран тъмен на цвят линкълн. В ниския му силует се долавяше нещо хищно и заплашително. Фаровете му кратко примигнаха и Маргарет натисна спирачките. Моторът на лексуса мъркаше тихо, в такт с пулса на Маргарет. Очите й се заковаха в тежката лимузина, сякаш искаха да проникнат през блиндираните стъкла и да зърнат дъщеря й…

Франсин , изпищя парализираното й от ужас съзнание. Не, въпреки своята мъдрост и проницателност Бърнис не може да знае какво е да изпитваш агонизираща болка за единствения ти скъп човек на света!

Клепачите й примигнаха, побелелите й пръсти бавно започнаха да се отлепват от волана.

— Госпожо Де Камило! — гласът, обезобразен до неузнаваемост от разстоянието, неволно я накара да потръпне.

Дишай , заповяда си тя. Дишай!

— Да — извика през отворения прозорец тя. — Тук съм!

— Излезте от колата и оставете вратите отворени. След минута всичко ще приключи , рече си тя и бавно излезе от лексуса. Така каза Барнет и аз му вярвам. Трябва да му вярвам!

— Отдръпнете се от колата, за да сме сигурни, че вътре няма друг човек.

— Вече казах на Чезаре, че…

— Трябва да сме сигурни, госпожо Д. Знаете как става… Аз просто изпълнявам заповеди…

Маргарет бавно се отдалечи от колата.

— Застанете пред фаровете, за да ви виждаме.

Тя се подчини, притиснала револвера между тялото и чантичката си. Беше сигурна, че ще го използва. Вече уби един човек при самозащита, с още по-голямо желание ще направи това втори път, за да спаси Франси. Тя е ангелът на смъртта, който ще унищожи Чезаре!

— Чиста е — обади се гласът. — Колата също. Наистина е сама.

Затръшна се автомобилна врата, Маргарет присви очи срещу режещата светлина на фаровете. Мерна й се неясна фигура. Няма да е лесно, рече си. Понечи да пристъпи напред, но един глас я спря:

— Не ви съветвам да мърдате, госпожо Д.! — беше нов, напълно непознат глас, сочен и самоуверен. — Държа дъщеря ви пред себе си, не вярвам да искате да й се случи нещо лошо…

Сърцето на Маргарет пропусна един такт:

— Франсин!

— Мамо!

Слава тебе, Господи , въздъхна с облекчение Маргарет. Тя е тук и е жива!

— Добре ли си, Франси?

— Мамо, какво става тук?

— Не се безпокой, ангелче, всичко ще се оправи. Това е просто бизнес и Чезаре иска да…

— Достатъчно — прекъсна ги сочният бас. — Госпожо Д., аз се казвам Марко. Вече се уверихте, че държа дъщеря ви, нали? Сега искам да тръгнете бавно насам. Стоя зад отворената задна врата на черния линкълн. Качвате се вътре, настанявам момичето до вас и с това приключваме. Наши хора ще се погрижат за лексуса…

— Но аз…

— Правете каквото ви казвам, госпожо Д. Пак повтарям, че дъщеря ви е точно пред мен. Зад волана на линкълна е Вини, в ръката си държи пистолет. Аз също. Дулото му опира в тила на дъщеря ви… — гласът му леко се понижи. — Хайде, момиче, кажи й го и ти!

— Той ме натиска с нещо отзад, мамо! — извика Франси, в гласа й за пръв път се появиха несигурност и страх.

— Добре, идвам! — извика Маргарет и бавно тръгна напред. — Изпълнявам инструкциите!

— Много добре, госпожо Д. — отвърна Марко. — Това улеснява задачата ми, а вашата дъщеря…

Така и не успя да завърши, тъй като Маргарет се изравни с него, тикна дулото на револвера под брадичката му и натисна спусъка. Главата на бандита почти се откъсна.

Франси нададе вик на ужас, Маргарет я блъсна настрана, прекрачи трупа на Марко и насочи револвера към Вини. Но закъсня. Над залива отекна втори изстрел, в предното стъкло на линкълна се появи малка дупчица, а останалата му част се превърна в паяжина от ситни пукнатини. Отпуснат на облегалката, Вини я гледаше с широко разтворени и учудени очи, в челото му зееше черна дупка.