Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Гладна ли си?

— Още не — поклати глава тя и хвърли поглед към голямата хладилна чанта, която Гадняра беше тикнал до щурвала.

— А знаеш ли с какво се занимавах днес? — продължи с небрежен тон Гадняра. — Проверявах те… — усмивката му се стопи, едрата му фигура заплашително се насочи към нея. Тя остана на мястото си с цената на огромни усилия. — И какво открих? Моята мадама е работила за федералното правителство! В някакъв дълбоко секретен отдел, наречен „Огледалото“… — Тя усети миризмата му. Странната животинска миризма, която плашеше хората. — На всичкото отгоре излезе, че си работила и за баща ми Джон…

— Всичко това е вярно — спокойно кимна Веспър.

— Знам, че е вярно, момичето ми! — изръмжа Гадняра. — Единственото нещо, което не знам, е защо си тук! — ръцете му направиха изразителен жест. — Едва ли се беше заредила в „Ил Палацо“ случайно, очевидно си искала да те забележа!

Веспър имаше чувството, че крачи в минно поле, без да знае точното разположение на смъртоносните заряди. С Чезаре Леонфорте винаги е така. По принцип не беше имала нищо против тази задача, тъй като цял живот беше ходила по ръба на бръснача. И, за добро или зло, винаги беше съумявала да се държи на безопасно разстояние от пламъка, подобно на някаква мъдра нощна пеперуда.

Най-привлекателното в риска е начинът, по който човек излиза от собствената си същност. В това има нещо от актьорското майсторство, нещо като антитеза на самоанализите, които Веспър никога не беше обичала… Заети с пресъздаването на чуждите образи, актьорите нямат време да обърнат внимание на това, което са… Същото важи и за риска. В рискова ситуация ти трябва да бъдеш точно това, за което те мисли противникът. До точно определен момент. После преобръщаш масата и се опитваш да измъкнеш от него това, което ти трябва…

Отношенията на Веспър с Гадняра все още бяха в първата и най-опасна фаза. Ако я разкрият сега, други роли няма да има. Просто защото изпълнителят ще бъде отстранен от сцената.

Реши да се възползва от рискованата теория, според която нападението е най-добрата защита. Пристъпи напред и го прегърна, устните й се впиха в неговите. После леко отдръпна глава да надзърне в очите му, на устата й се появи дяволита усмивка:

— Аз ли те накарах да дойдеш точно в онзи момент и да ме измъкнеш?

— Не, разбира се. Но…

— Наистина бях там с надеждата да те видя!

— Така ли? — присви очи Гадняра. — И защо?

— Защото ми трябваше сигурно убежище — отвърна тя. — Особено след като в Пентагона започна разследване на дейността на баща ти в ДАРПА. — Под тези инициали се криеше Агенцията за разработка на модерни оръжейни системи към Пентагона. Това е една дълбоко секретна организация с таен бюджет, което означаваше, че никой в Конгреса не може да контролира нейната дейност. — Баща ти имаше свободен достъп до разработките на ДАРПА и вземаше онези от тях, които пожелаеше. Това постави в доста глупаво положение редица генерали в Пентагона, особено онези, които отговарят за секретните оръжейни системи…

— Но ти какво общо имаш с всичко това?

— Наложи се да изчезна от Вашингтон, преди разследването да стигне и до мен…

— Как така? — подозрително я изгледа той. — Какво общо имаш ти със секретните разработки?

И тук, както при повечето неща в живота, всичко опираше до размяна. Веспър принуди Гадняра да бъде подозрителен и ядосан, но в замяна получи една мъничка частица от мозайката, която искаше да подреди — стана й ясно, че той действително е свързан с дейността на баща си в ДАРПА.

— Нищо общо — кимна с въздишка тя. — Ако не се брои фактът, че поддържах тесни контакти с баща ти…

— В коя област?

— Наркотиците.

Чезаре беше толкова объркан, че млъкна. После изведнъж се разсмя. Толкова бурно и продължително, че от очите му изскочиха сълзи.

— Ти? — заби показалец в гърдите й той. — Една красива и интелигентна мадама се забърква в гадния свят на трафикантите? Не, момичето ми!… Сигурно се шегуваш!

— Не се шегувам.

Отрезвяването му настъпи светкавично.

— Не се опитвай да ме баламосваш, момиче! — изръмжа той. — Защото жива ще те одера! — гласът му беше студен и заплашителен.

— Не те баламосвам — поклати глава Веспър. — На книга се водех административен помощник на баща ти. Но на практика координирах всички операции с наркотици, при това директно от щаба на „Огледалото“…

— А защо никога не съм чувал за теб?

— Защото се занимавах главно с операциите в Азия, а и Джони умееше да пази тайна…