Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Главата му рязко отскочи, настроението му претърпя рязка промяна:

— Джаки се оказа момиче на място… Ти приличаш на нея, защото имаш нещо тук… — пръстът му почука по слепоочието. — Тя нито веднъж не нарече татко с обичайното обръщение: тате, татко… Това име предпочиташе да използва само за свещениците. Може би го е мразела, а може би просто го е съжалявала.

— А ти? — обади се Веспър. — Ти какви чувства изпитваше към него?

— Аз ли? — вдигна глава Чезаре. — Никакви. Нямах време, бях зает да усвоявам семейния бизнес от чичо Алфонс… — гласът му отново стана мрачен, на прага на избухването. — Просто не бях като Джаки, не мислех задълбочено върху нещата… — Потърка длани, сякаш да ги стопли, очите му отново се насочиха към тъмните вълни.

— Какво стана с Джаки? — попита Веспър, сложи длан на гърба му и започна да го разтрива с леки, кръгообразни движения. На това я беше учил Оками, така съумяваше да се откъсне от физическото съществувание и да навлезе в кристално ясните коридори на мисълта… В ушите й се появи плясък на невидими криле, духът й бавно започна да прониква в психиката на Чезаре. Установила контакт, тя направи каквото може, за да го подтикне към откровеност. Разкритията щяха да последват едно след друго, Веспър беше сигурна в това. Най-трудно е първото, което има задачата да разтвори черупката на Гадняра…

— Там е работата, че не мога да си обясня нещата — въздъхна Чезаре и унило махна с ръка. — Джаки умря при автомобилна катастрофа една двадесетгодишна… Десетина месеца след като влезе в манастира… — Очите му останаха заковани в леко развълнуваната вода. — Едва двадесетгодишна, Господи! — Тялото му рязко се завъртя към Веспър. — Знаеш ли, най-странното е, че ми липсва… Сега, а не когато беше в манастира и преди това… Тогава рядко мислех за нея и обикновено се ядосвах, защото не проявяваше необходимото уважение към татко… А сега непрекъснато мисля за нея… Шантава работа, нали?

— Никак не е шантава — поклати глава Веспър. — Според мен е хубаво, че си в състояние да я оцениш… Това положително би й харесало…

— Не знам — мрачно поклати глава Чезаре. — Все си спомням как й се развиках тогава в колата… Честно казано, не само се развиках, но и й плеснах един шамар… Доста силен, знаеш… Нараних я… Външно и вътрешно… Чувствам го ей тук… — пръстите му се свиха в юмрук и докоснаха гърдите.

— И сега съжаляваш, нали?

— Разбира се, че съжалявам. Исусе, какво чудовище съм бил! Исках да бъда твърд като татко, истинска глава на семейството! Защото брат ми Майк не ставаше за нищо, вятър го вееше…

Майк Леонфорте, помисли си Веспър. Каква е била ролята му в семейството? Понечи да насочи разговора в тази посока, но Чезаре рязко се надигна и отиде да включи зелените сигнални лампи на кърмата. Избликът на физическа енергия беше изненадващо рязък, деликатната психическа връзка между двамата веднага изчезна…

— Виждаш ли нещо ей там? — промърмори той, грабна един бинокъл и го насочи към най-тъмния сектор на океана.

Веспър отиде при него и напрегна поглед по посока на някакви неясни червеникави искри.

— Какво е това? — попита тя. — Сигнални светлини?

— Умно момиче — похвали я с усмивка Чезаре. — Да, това са светлините на един катер, с който ще се срещнем тук…

— Поласкана съм от доверието да ме вземеш със себе си.

— А не трябва! — стрелна я косо той. — Защото мястото тук е идеално да се отървеш от един труп… Акулите ще го разкъсат без остатък…

Сърцето на Веспър пропусна един такт:

— Това ли ме чака?

— Така мислех в началото — кимна Чезаре и свали бинокъла. — Но сега ми хрумна по-добра идея… Всичко зависи от това дали ще повярвам на приказките ти, или не…

Тя веднага си даде сметка за неизгодната позиция, в която беше изпаднала. Краката й стъпиха на перилата, ръцете й се разпериха, за да пазят равновесие.

— Е, хайде — процедиха устните й. — Бутни ме във водата! Нали казваш, че всичко е въпрос на минути?

Червените светлини бавно се приближаваха, до ушите им долетя тихо боботене на мотор.

— Не — поклати глава Чезаре. — Предпочитам да поразмисля още малко…

— Защо трябва да чакаш, Чезаре? Направи го сега! А после ще се върнеш към предишния си живот, без дори да си спомняш, че ме е имало…

Очите му се заковаха в нея. Грохотът на мотора зад гърба й заглъхна, очевидно лодката беше оставена да се плъзга по инерция. Ушите й доловиха тихия плясък на вълните в борда.

— Любопитен съм — промълви най-сетне той. — Искам да видя дали не ме будалкаш…