Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Оками замълча и направи нов кръг около фенера!

После поклати глава и продължи:

— Малцина знаят, че един от най-горещите поддръжници на Митцуи е Тетцуо Акинага… Слава Богу, че е в затвора и по всяка вероятност ще изгние там…

— Днес следобед ми съобщиха, че нашият приятел Акинага ще бъде освободен през следващите няколко дни — блеснаха очите на Никълъс. — Адвокатите му са открили серия от технически недостатъци в обвинителния акт на прокуратурата срещу него.

— Акинага ще бъде освободен?

— Очевидно държи в джоба си важни хора от Токийската градска прокуратура — кимна Никълъс. — Зная това от Танака Гин — един свестен човек и много добър юрист. Той се занимаваше с делото Акинага. Убеден е, че обвинителният акт е нарочно подправен от някой друг служител в прокуратурата. Може би няма да е зле да се заемеш с този въпрос…

— С удоволствие! — изръмжа Оками и на лицето му се появи жестока усмивка.

Бавната им разходка ги отведе при уличен музикант, който дръпна струните на своя шамисен. Не спряха, имаха нужда от спокойствие за разговор. Но мелодията ги последва и дълго време остана с тях.

— Сериозна ли е заплахата от този Митцуи? — попита Никълъс.

— Ще поживеем, ще видим — въздъхна Оками. — Сега най-голямата заплаха е самият Акинага. Любопитен съм да видя дали все още е толкова влиятелен, че да осигури премиерското кресло на своя приятел Митцуи.

— Няма ли да е късно?

— Не съвсем — отвърна Оками и продължи да крачи напред. — Акинага е ключовата фигура. Без него Митцуи ще бъде просто поредният слаб премиер, който няма да постигне нищо съществено. Мисля, че най-подходящата ни позиция за момента е да изчакаме Акинага да се измъкне от пашкула си…

— Говорим за заплахи и това ме подсеща да ти кажа за странните неща, които ми се случиха на два пъти днес следобед — въздъхна Никълъс и подробно описа пристъпите на Тао-тао, които го бяха обзели в компанията на Хонико и Танака Гин.

— Не съм чувал Акшара да се проявява по подобен начин — загрижено поклати глава Оками.

— Работата е там, че не беше точно Акшара — промълви Никълъс. Все още не му се искаше да споделя странното чувство на идентификация с убиеца, което беше изпитал в дома на Родни Къртц. То беше твърде лично, твърде интимно, за да бъде споделяно дори с близък приятел като Оками.

— А какво беше?

— Не съм сигурен… Имах чувството, че небето над главата ми се превръща в разтопена лава, в главата ми отекнаха хиляди гласове… Но това вероятно ти звучи съвсем налудничаво, нали?

— Напротив. Кара ме да мисля, че трябва да продължим терапията и окончателно да излекуваме раните в душата ти — Оками протегна ръка да го докосне. — Готов ли си за това?

Никълъс кимна. Душата му се сви, споменът от необичайните състояния през последните няколко дни все още беше твърде свеж в душата му. Закова се на място. Обичайните градски шумове наоколо започнаха да боботят в съзнанието му с огромна сила, после затихнаха.

— Точно така — обади се Микио Оками. — Остави се да потънеш в нощта…

Изправен на крачка от Никълъс, той гледаше как приятелят му отмята глава и се втренчва в непрогледната пустош на Акшара. Светлините на Токио останаха някъде надалеч и бързо се топяха.

— Навлез дълбоко в Акшара — прошепна Оками. — Толкова дълбоко, че да можеш да различаваш сенките в черната пустош. Това е Кшира…

Кшира беше тъмната пътека на Тао-тао, обратната страна на Акшара. За нея се знаеше малко, никой не искаше да я обсъжда. Защото всеки, който се беше опитал да я овладее, беше завършил живота си в ужасни и налудничави мъки. Такъв беше случаят с Канзацу — сенсея, помогнал на Никълъс да овладее тайнството на Тао-тао. Именно той беше втъкал в душата на Никълъс черните нишки на Кшира, които бяха ужасни бомби със закъснител…

Никълъс беше чувал, че Оками владее „корьоку“ — Силата на великото просветление. Векове наред майсторите на Тао-тао са вярвали, че „корьоку“ е единственият път към, „шукен“ — състоянието на Върховна мощ, обединяващо двете части на Тао-тао в един безупречен механизъм. Имало е и противници, на тази теория, немалко са били хората, които твърдо са вярвали, че Акшара и Кшира не могат да бъдат обединени и подчинени от никого.

Самият Никълъс беше страстен привърженик на идеята за „шукен“. Той просто не можеше да вярва в друго. Беше убеден, че ако не открие пътя към „шукен“, животът му ще завърши като този на Канзацу сред лудост и ужасни видения.