Эрик Ластбадер - Френска целувка

Той избра чифт фини пинцети, протегна ръка и леко ги вкара в десния джоб на своя брат. Когато се навеждаше над трупа, Сийв бе съзрял вътре нещо, което никой от правостоящите не можеше да види — тънка бяла ивица. Ако това бе листче хартия, пинцетите щяха да го извадят.

Миг по-късно то вече бе в ръцете му. Пъхна го в джоба си и тъкмо се канеше да прибере несесера, когато два от пръстите на дясната ръка на Дом привлякоха вниманието му с неестественото си положение. Той ги подбутна с върха на пинцетите и установи, че са счупени със силен, рязък удар.

После, взирайки се по-внимателно, забеляза и още нещо. Като извади от своя комплект четчица, с каквато жените си слагат руж, той бързо събра в едно найлоново пликче онова, което се намираше по върховете на пръстите. Накрая стана, прибра всичко и излезе от ризницата.

— Детектив Блокър, много съм ви признателен за всичко, което направихте. — Той нарочно не погледна как екипът на съдебната експертиза пристъпи към задълженията си.

— Това ми е работата — отвърна Блокър. — Благодаря, все пак. Напоследък никой не се сеща да благодари на полицията.

— Имате ли нещо против да поговоря с някои от свещениците? — попита Сийв. — Сам разбирате, брат ми все пак е живял сред тях…

— Да, разбира се — каза Блокър. Мозъкът му вече бе изцяло зает от мисълта за отдавна пресрочената вечеря. — Нямам нищо против.

Той се сбогува и се скри зад ъгъла на църквата. След малко видяха колата му да се отдалечава, отнасяйки със себе си целия състав на следствието.

— Каква беше цялата тая работа? — попита Даяна.

— Остави го, нека се радва — отвърна Сийв. — Малко подмазване не пречи, стига да постигнеш своето. Ясно е, че Блокър няма да свърши нищо. Не мисли, че много го боли за брат ми — просто смъртта на Дом трябва здравата да го е стреснала, за да ме изчака да дойда от Ню Йорк. Донели сигурно му е казал, че братът на отец Гуарда е лейтенант от полицията.

— Май забравяш, че сме в Кънектикът, шефе. Тук пълномощията ти не важат.

— Не и когато става въпрос за брат ми — отвърна Сийв. — А освен това Блокър знае, че има право да поиска помощ, но не си помръдва тлъстия задник да поиска нечие съдействие.

Те откриха отец Донели да се моли в олтара пред статуята на Христос и търпеливо го изчакаха да свърши.

Накрая свещеникът се обърна.

— А — сепна се той и се изправи. — Мислех, че всички полицаи вече са си отишли.

— Така е — отвърна Сийв. Той виждаше, че Донели е прекалено развълнуван, за да го познае. — Аз съм братът на отец Гуарда.

— Пресвета Дево! — възкликна свещеникът. — Радвам се, че сте тук. Той имаше восъчнобледо лице, чието изражение сякаш бе печално по природа. — Съжалявам, синко, че трябваше да се срещнем при такива обстоятелства. Всички много скърбим за отец Гуарда. Той беше уважаван и обичан тук.

„Очевидно не всички са го обичали“, помисли си Сийв.

— Знам, че сте имали тежък ден, отче — каза той, — но може би все пак ще се съгласите да ви задам няколко въпроса.

Донели кимна с глава.

— Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезен с нещо.

— Детектив Блокър сигурно вече ви е питал същите неща, така че ще ви помоля да се запасите с търпение. Вие пръв сте намерили брат ми, така ли?

Свещеникът кимна утвърдително.

— Как стана?

— След месата отец Гуарда винаги се оттегля в ризницата, но обикновено не стои там по-дълго от половин час. Когато този път се забави цял час, аз започнах да се безпокоя и отидох да видя какво става.

— И?

Отец Донели видимо се затрудняваше да продължи. Смъртта поначало се описва трудно, особено ако е толкова чудовищна.

— Видях го. Тоест, видях тялото му.

— Как лежеше?

— Не ви разбрах?

— Имам предвид по гръб ли беше, или по лице? — каза Сийв.

— На дясната си страна.

„Така, значи не са местили Дом преди моето идване“, помисли си той.

— Какво направихте след това?

— Приближих се до него, разбира се — отвърна Донели. Сийв помнеше, че по думите на Блокър свещеникът се е обадил в полицията незабавно. — Той бе мъртъв. Нямаше никакво съмнение… — гласът на отеца секна.

— Продължавайте — меко каза Сийв след кратка пауза.

След като се посъвзе, Донели заговори отново.

— Помолих се за него. Казах Отче наш и Аве Мария. След това отидох да се обадя в полицията и на епископа.

— Нищо повече ли не правихте в ризницата?

— Не.

— Да се върнем малко назад — каза Сийв. — Кажете ми, ако обичате, къде бяхте вие и останалите свещеници веднага след приключване на месата?