Эрик Ластбадер - Френска целувка

— Вижте, други свещеници всъщност няма. За съжаление в наши дни това призвание все повече запада и църквата е принудена да наема миряни за много от дейностите, които по-рано се извършваха от помощник-свещеници като мен. При нас в „Света Троица“ има двама такива — мистър Дилън и мистър Рийд. Но нека отговоря на въпроса ви. Аз говорих с един от енориашите, мистър Аткинсън. Ставаше дума за набиране на средства за църквата, той често помага при тези начинания. Дилън беше с нас, а Рийд се виждаше от другата страна на олтара.

— Колко продължи разговорът ви с мистър Аткинсън, отче?

— О, поне двайсет минути. Трябваше да изясним много неща.

— Разбирам. — Сийв си водеше бележки. — Дилън през цялото време ли беше с вас?

— Да.

— Ами Рийд?

— Той излезе навън, пред входа. След месата един от нас винаги стои там. Това бе идея на отец Гуарда. Той смяташе, че за някои енориаши ще е по-леко да говорят с нас, когато сме извън църквата. И както обикновено, беше прав. — Очите на свещеника се наляха със сълзи.

Сийв погледна към бележките си, но мислите му бяха заети с друго.

— Според детектив Блокър никой не е забелязан да влиза в ризницата, докато брат ми е бил вътре — каза той.

— Вярно е — кимна отец Донели.

— Добре, сега се намираме край олтара. Тук някъде ли е мястото, на което сте разговаряли с мистър Аткинсън?

— Точно на него сме застанали.

Сийв протегна врат.

— Интересно — каза той. — Входът на ризницата не се вижда от тук.

Донели погледна нататък.

— Прав сте, така е.

— Още по-малко е можел да го види Рийд, след като се е намирал от другата страна на олтара. Това означава, че след месата всеки е можел да влезе там, без никой да го забележи.

— Така излиза — каза отецът, разстроен.

Сийв вътрешно си пое дъх.

— Някой да ви се е сторил подозрителен на днешната проповед? Може би сте видели непознато лице?

Донели придоби съвсем отчаян вид.

— Не съм никак добър физиономист. Отец Гуарда беше силен в това — той познаваше по лице всеки мъж и жена в енорията.

„Последен опит“, каза си Сийв.

— Да сте видели или чули по време на месата нещо необичайно, отче?

Свещеникът поклати глава.

— Не мога да се сетя. — Той замислено сви устни. — Впрочем да, някой сложи на дискоса банкнота от хиляда долара, но не вярвам това да ви интересува.

— Напротив — отвърна Сийв, — често ли имате такива дарения?

— О, да, енорията е заможна, а и набирането на средства се удаваше на отец Гуарда. Но естествено, пожертвования от този род обикновено се правят с чек. Не помня друг път да е имало толкова голямо дарение в брой.

Сийв бе заинтригуван.

— Кой носеше дискоса, отче — попита той.

— Аз.

— Помните ли как изглеждаше този човек?

— Беше мъж. — Той видя израженията на лицата им и добави: — Не мислете, че се шегувам — просто това е всичко, което помня. Не се загледах в него, а и съм…

— Знам, лош физиономист — довърши вместо него Сийв.

— Останалите бяха заети с друго по време на месата и също не са го забелязали. Страшно съжалявам, че не мога да ви помогна повече.

— Не се притеснявайте, отче. — Сийв затвори бележника си. За съжаление, това беше нещо обичайно при събирането на показания. При всяко разследване трябваше да внимава бумащината и безплодните лутания да не го изхабят, преди да е напипал водещата нишка. А тя, както го бе убедила собствената му практика, винаги съществуваше. — Сигурен съм, че сторихте всичко по силите си.

Донели кимна, но изражението му ясно показваше, че се съмнява дали е бил особено полезен.

Вече бяха почти до вратата, когато отецът им викна да изчакат и забързано ги настигна.

— Сетих се нещо — каза той. — Когато броях даренията след месата, видях на хилядадоларовата банкнота някакъв прашец.

— Какъв прашец? — попита Сийв.

— Не знам. Искам да кажа, не знаех. Видя ми се любопитно, затова го избърсах и го показах на мистър Дилън. Той каза, че било грим.

— Грим ли?

Донели кимна.

— Да, с телесен цвят. Като този, който жените слагат на лицето си.

— Не го ли запазихте случайно?

Лицето на отеца се изопна.

— Не — отвърна той, — пък и прашецът беше съвсем малко.

— Няма значение — каза Сийв. — Дали не бихте могли да ми услужите с банкнотата? Може би в лабораторията ни ще успеят да го открият.

— Сега пък грим — каза Даяна, докато отецът бързаше към стаята си. — Да не би да мислиш, че брат ти е бил убит от жена?

— Защо, толкова невероятно ли ти се вижда?