Эрик Ластбадер - Документът Катей

Най-сетне отвори очи и срещна погледа на Майкъл.

— Как можа да го направиш, татко? — попита той и сам се учуди на въпроса си. Беше сигурен, че контролира всички свои емоции, но сега, изправен пред внезапно оживелия си баща, изведнъж разбра, че се е заблуждавал. — Как можа да мамиш мама?

Одри разхлаби прегръдката си и объркано ги изгледа.

— Какво искаш да кажеш? — обърна се към Майкъл тя.

И той й разказа всичко. За продължилата години връзка между баща им и Мичико, за нейното продължение дори след категоричната забрана на баща й.

— Не разбирам — прошепна Одри. — Ти си изневерявал на мама, така ли?

— Правехме го взаимно — тъжно поклати глава Филип Дос. — Тук би трябвало да кажа, че изобщо не би трябвало да се женим, но вие двамата сте доказателство за противното… — направи усилие да се вземе в ръце, предстояха нелеки минути. Истината винаги има своите достойнства, но в случая той изпитваше истински ужас от това, което трябваше да разкрие пред децата си. Може би ще го намразят, може би просто няма да му повярват… Но и в двата случая ефектът ще бъде опустошителен. Както за тях, така и за него, така и за бъдещите им отношения.

— Трябва да ви съобщя една неприятна новина — тихо рече Филип. — Майка ви също си има любовник… — замълча, сърцето му се сви при вида на наскърбените лица на децата му. — Този мъж тя познава още от първите години на брака ни, когато живеехме в Токио… Името му е Евгений Карск.

— Карск ли? — учудено го погледна Майкъл. — Масаши спомена името му. Бил генерал в съветското КГБ, именно той доставил ядрения заряд на Козо Шина!

— Точно така — кимна Филип и им разказа за първия си сблъсък с Карск в Токио през 1947 година. — Оттогава насам вървя по следите му. Страхувам се, че в момента майка ви работи за него… Напуснала е Вашингтон с голямо количество секретна информация.

— Не ти вярвам! — отсече Одри. — Това не може да бъде истина!

— За съжаление е истина, Оди — поклати глава Филип. — Зная, че това ще бъде огромен шок за…

— Откога знаеш това за мама? — прекъсна го Майкъл.

— От години подозирах, че в БЕМТ действа агент на врага — отвърна Филип. — Дълго време не успях да събера необходимите доказателства… Но после всичко дойде на мястото си и вече бях в състояние да я разкрия.

Лицето на Одри стана по-бяло от стената, ръката й несъзнателно се протегна към Майкъл.

— Това не може да бъде! — прошепна тя. — Сигурно сънувам! Майк, моля те, събуди ме!

— Съжалявам, Оди — промълви Филип. — В момента дядо ти провежда пълно разследване на дейността на БЕМТ.

— А чичо Сами? — проплака тя.

— Чичо Сами получи инфаркт — прегърна я през раменете Майкъл. — Мъртъв е.

— Господи! — изстена Одри и скри лице в шепите си.

Филип погледна сина си право в очите.

— Не очаквам прошка от теб — каза той. — Използвах те по същия начин, по който Мичико използва Илайн… Сторихме това, което ни диктуваше съвестта. Не зная дали е било правилно, или не… Имахме нужда от вас, но цената, която платихте, беше прекалено жестока… Вие не разполагахте с живота си… Майкъл, искам да…

— Спри — вдигна ръка Майкъл. — Трябва ми време. В момента не зная какво изпитвам.

Одри вдигна глава, очите й бяха премрежени от сълзи.

— Искам да я видя — прошепна с колеблив глас тя. — Искам да чуя и нейната версия…

— Аз също — поклати глава Филип. — Но никой не знае къде се намира. Била е в Париж да се срещне с Карск. Не беше трудно да я открием в хотел „Плаца Атене“, тя винаги отсяда там. Но след това следите й се губят. Тази сутрин е изчезнала от там, заедно с Карск… Неговите хора са искрено изненадани, не знаят нищо за местонахождението му… Двамата сякаш изведнъж са се разтопили във въздуха. Положението е много сериозно. Документите, които е успяла да вземе майка ви, са от жизненоважно значение за Съединените щати.

Одри се дръпна настрана, обгърна с ръце раменете си и потръпна. Лицето на Майкъл беше уморено и загрижено. Шокът беше страхотен и за него. Не можеше да си представи майка си като вражески шпионин… Също както преди седмици не можеше да си представи същото и за баща си… Стана му студено, ужас стегна сърцето му. Животът изведнъж се превърна в бурен океан, имаше чувството, че се подмята в него — сам, безпомощен, безполезен… Само можеше да предполага какви мисли минават в момента през главата на Одри.

— Сега вие двамата трябва да бъдете прегледани от лекар — смени темата Филип Дос. — Преживяхте наистина ужасни неща.