Эрик Ластбадер - Документът Катей

— По-ужасни, отколкото предполагаш — кимна Одри. — О, колко много ми се иска чичо Сами да е тук, да ни каже, че всичко е наред!

Вероятно не си даде сметка за последиците от тези думи. Децата винаги са били в състояние да нараняват родителите си далеч по-жестоко от чуждите хора. Това стори и Одри. За частица от секундата успя да покаже на Филип колко безнадеждно наранени са отношенията му с неговите деца, колко лош баща е бил през целия си живот… Една горчива истина.

Отново му се прииска да й каже колко много съжалява. Но стисна устни и замълча. Правилно усети, че тук думите нямаха никаква сила. Време — каза преди малко Майкъл. Трябва ми малко време… Може би на всички ни трябва, въздъхна в себе си Филип.

В този момент се върна Илайн.

— Не успяхме да открием Шина — съобщи тя. — Но Жожи вече поема командването на бойците от клана Таки. Обадих се на Нобуо да му съобщя добрата новина. Обеща веднага да изпрати хора за обезвреждане на ядрения заряд, който по-късно ще бъде предаден на правителството на САЩ. Ние… — видя трупа на Шина, очите й пробягаха по разстроените лица на присъстващите: — Но какво става? Добре ли сте?

— Да — кимна Филип. — Успях да открия Мичико и Тори, докато се придвижвах насам. Иди да ги доведеш… — даде й указания как да открие помещението и добави: — А през това време аз имам намерение да отведа своите деца по-далеч от това злокобно място.

Дъждът отмина, градът блесна с цялото си великолепие. Всичко изглеждаше ново, ярко, модерно…

Филип заведе децата си при Мичико. Тя ги посрещна на прага, облечена в кимоно с прасковен цвят, под него се виждаше яркочервена копринена блузка. Фино бродирани чапли размахваха криле на гърба й. Майкъл остана смаян от приликата между майка и дъщеря. И двете бяха красиви, грациозни и фини, зад деликатните им черти се усещаше присъствието на твърдост и сила. Веднага съзна, че Илайн се стреми да подражава на Мичико, да черпи от нейната сила и съвършенство. Не й е било лесно да расте под крилото на тази властна жена, помисли си той. А сетне се запита дали отношението му към Мичико е коректно, дали наистина желае да я хареса и приеме.

Илайн беше на крачка зад майка си. Притиснала Тори до себе си, тя механично галеше слабичките й раменца.

Мичико се усмихна и стори дълбок поклон:

— Добре дошли, много се радвам на посещението ви.

Може би от думите й, може би от начина, по който сведе глава, Майкъл изведнъж усети нещо странно в поведението на тази жена. Събуха обувките си и ги сложиха в дървеното сандъче при входа. Разбра какво е в момента, в който тя се обърна да ги поведе към вътрешността на къщата. Мичико беше сляпа. Погледна въпросително към баща си, той леко кимна с глава.

Дебелите греди под тавана представляваха красива и някак успокоителна плетеница, помещението беше пълно с безупречно аранжирани цветя. Филип вече им беше казал, че Мичико много обича да подрежда вазите, пълни с цветя от собствената й градина.

Късото коридорче ги въведе в широка стая с дванадесет удобни татами на пода. Бледозелените стени бяха насечени от кафяви дървени колони, в ъгъла се издигаше „токонома“ — малък подиум, над който висеше ритуален пергамент. Красиво изрисуваните йероглифи гласяха:

Колко е вярна тази мисъл, помисли Майкъл, докато Мичико ги канеше около ниската безупречно полирана масичка.

Жалузите от матова хартия бяха частично дръпнати, зад тях се виждаше част от градината на Мичико. Зад лъскавите парапети на верандата, сгушени под шумолящите листа на величествен клен, поклащаха стебла разкошни азалии. Сред тях надигаше чело бял скален отломък, красив и спокоен като кораб сред морските вълни. Полегатият, покрит с плочки покрив над верандата хвърляше дълбока сянка, стаята тънеше в пастелна светлина.

Илайн беше облечена в бледозелено кимоно с тъмни ширити. Извърна Тори с лице към гостите и ги представи един по един. Тори се изкиска, слабичкото й телце се извъртя и Илайн беше принудена да я пусне. Изтича при Филип и сложи ръце върху коленете му.

— Ще ме вземеш ли, дядо? — изчурулика на японски тя.

— Тори, нима забрави как трябва да се държиш? — обади се с престорено строг глас Илайн.

Филип се усмихна, грабна крехкото момиченце и го настани на раменете си. То изпищя от възторг.

— Това е сън — прошепна Одри. — От друго време, от друг свят…