Эрик Ластбадер - Документът Катей

Чу целия разговор, сърцето му потръпна от мъка. Ех, защо не успя да убие Майкъл Дос! Само една минута не му достигна, една нищожна минута! Но ситуацията вече претърпя коренна промяна. С Джибан беше свършено, мечтите му за велика Япония се превърнаха в купчинка пепел! КАРМА! Злощастна, но не съвсем… Надничайки внимателно иззад остатъците на плаката, той видя нажежената до червено печка „хибаши“. А само на крачка от нея се беше изправил Майкъл Дос, подкрепян от сестра си…

Желанието за мъст измести всичко останало от съзнанието на Шина. Сега е моментът да отмъсти на Филип Дос за убийството на собствения му син! Момент, който беше чакал с години! Беше останал насаме с децата на Филип Дос — неговото наследство, неговото бъдеще! Стисна здраво дръжката на катаната и отметна разкъсания плакат.

Майкъл бавно вдигна глава. Лицето на човека му беше непознато, но катаната в ръцете му несъмнено принадлежеше на принц Ямато Такеру. Това трябва да е Козо Шина, каза си той.

— Майкъл Дос! — прошепна Шина с натежал от вълнение глас. Само след миг щеше да отмъсти за убийството на сина си, годините на мрачно отчаяние щяха да бъдат забравени. Зае нападателна стойка, катаната блесна над главата му. Майкъл се претърколи встрани, стотна от секундата преди острието да го посече.

Шина рязко се завъртя и отново нападна. В същия миг долови някакъв шум зад гърба си и инстинктивно извърна глава. Неясна сянка се появи откъм другата страна на широкия екран, пристъпи напред… Сърцето на Козо Шина пропусна един такт.

— Кой си ти? — дрезгаво попита той.

— Духът на Ватаро Таки — отвърна сянката. Духът на Дзен Годо…

— Дзен Годо? — стреснато повтори Шина. — От десетилетия не съм чувал това име! Дзен Годо отдавна е в гроба! — устата му се разкриви от гняв: — Всички са мъртви! Вече нямам живи врагове! — пропукването на огъня, погълнал завинаги документа Катей, смътно достигаше до съзнанието му: — Кой си ти? — отново прошепна той. — Кажи ми!

— Аз съм Зиро — отвърна гласът.

— Зиро? — потръпна Козо Шина. — Зиро означава отсъствие на Вечния закон!

— Означава и възкресение на Дзен Годо. Легендата, която той създаде, направи духа му безсмъртен. Аз съм този дух! Аз ти нанесох поражение точно когато ти мислеше, че си победил Дзен Годо завинаги!

— Стига с този Дзен Годо! — изкрещя Шина. — Той е мъртъв, лично присъствах на погребението му!

— Тогава се приготви да умреш! — отвърна сянката и пристъпи крачка напред. Шина изведнъж я позна. Не, това е невъзможно, изкрещя съзнанието му. Напълно невъзможно!

Полетя в атака, насочил свещената катана на принц Такеру пред себе си. Острието се стовари върху пистолета в ръката на сянката, той отлетя настрана и издрънча на пода. С жестока усмивка на уста, Шина замахна да нанесе посичащ удар. От ляво на дясно, целящ да среже на две гръдния кош на противника.

В същия момент Майкъл хвърли веригата. Оловната тежест се уви около китката на Шина, катаната промени посоката на движението си.

Старият воин политна на една страна, но въпреки това не прекрати нападението. Напротив — стори нещо, което никой от присъстващите не очакваше. Пръстите му се разхлабиха и пуснаха дръжката на свещеното оръжие, това му помогна да се освободи от веригата и да се стрелне към сабята на Масаши, търкаляща се на пода в краката му.

Майкъл сподавено изруга и рязко се наведе. Острият като бръснач връх на катаната отнесе ризата от гърба му, движението му напред и надолу получи допълнително ускорение. В следващия миг свещената катана на Джибан се оказа в ръцете му.

Но времето не стигна, Шина вече беше съкратил разстоянието между двамата и нанасяше вихрени удари. Телата им се преплетоха, Майкъл силно се притисна до противника. Това беше единственият начин да се предпази от свистящата на милиметри от тялото му катана. Отби един удар, после втори, трети… Почувства как силите го напускат, защитата му стана по-бавна и по-неадекватна. Острието се стрелна към гърлото му, той разбра, че е на прага на смъртта. В съзнанието му изплуваха думите на Цуйо: Може би ще изпаднеш в такова състояние, в което всичко научено до тук няма да ти носи полза. В което ще се биеш като истински воин, но без успех. Тогава силата ще ти изневери, ще настъпи мигът на „Зиро“… Божественото прозрение ще ти обърне гръб…

Втренчил поглед в лицето на могъщия си враг, Майкъл разбра, че този миг е дошъл. Беше изпаднал в състоянието „зиро“ и той, като своя сенсей преди години, беше загубен. Човекът и воинът се сляха в едно цяло, поклащащо се на ръба на дълбока пропаст. Далеч долу шумяха мрачните вълни на Съдбата… Вълни на страх и вечно отчаяние. Там място за кураж все още нямаше…