Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Лъжеш!

— За дъщеря си казва истината — намеси се Одри. — Масаши действително я е държал тук… Жожи е открил това и довел Мичико да я спасяват… — извърна глава и добави: — Нали така, Жожи?

— Точно така — кимна японецът. — Чрез Тори моят брат е държал в подчинение не само Илайн, но и самата Мичико… Съпругът й Нобуо и Козо Шина са успели да набавят един ядрен заряд, видях го с очите си. Техниците на „Ямамото Хеви Индъстриз“ го монтираха на нещо като ракета… Но…

— Почакай малко — прекъсна го Майкъл. Думите на Жожи избухнаха като ярък пламък в съзнанието му, сега вече всичко си идваше на мястото. Нобуо Ямамото е бил изнудван — ето го ключът към загадката, последното късче от мозайката. Ето защо прекъсна търговските преговори със Съединените щати! — ФАКС! — възкликна той. — Изтребителят ФАКС на Ямамото ще бъде използван за превозването на ядрения товар! Ето защо Масаши и Козо Шина са държали толкова много на техническата помощ на Нобуо! Готов съм да се обзаложа, че това е основната причина за съюза между Козо Шина и Масаши! Човешките ресурси на клана Таки са били само претекст. Масаши е имал начин да се добере до ФАКС, а Козо Шина е имал нужда именно от този експериментален изтребител!

— Звучи логично — кимна Жожи. — Но ти уби брат ми и заплахата вече не съществува.

— Де да беше така — въздъхна Майкъл и направи опит да се изправи. Не успя да се справи без помощта на двете жени. — Не аз убих Масаши… Стори го Козо Шина. Очевидно съюзът им се е основавал на коварството… Всеки от тях е бил готов да унищожи другия в момента, в който избухне ядреният заряд… Чух това с ушите си. Взаимно са се използвали. Шина е имал нужда от достъпа на Масаши до ФАКС, Масаши пък е разчитал на влиянието на Джибан…

— Но какво ги е накарало да се вкопчат точно сега? — попита Жожи.

— Не съм много сигурен — отвърна Майкъл. — Масаши е успял да открие, неизвестно как, че Шина е сключил сделка със съветското КГБ. С генерал на име Евгений Карск. Именно той е осигурил доставката на ядрения заряд.

— Съвсем логично — обади се Илайн. — Масаши дълбоко мразеше руснаците, подобна информация положително би го накарала да побеснее.

— Значи трябва да благодарим на съдбата, че му е подхвърлила тази информация точно когато трябва — въздъхна Жожи. — Така смъртоносната бомба се е самоунищожила…

— Не съвсем — поклати глава Майкъл. — Козо Шина все още има пълна свобода на действие. В момента е някъде тук, на територията на този склад.

— Освен това е докопал и документа Катей! — възкликна Илайн.

— Не — поклати глава Майкъл и посочи нажежената печка. — Масаши го хвърли в огъня. Шина е лишен завинаги от него, аз също… — в главата му се появи мисълта за генерал Хадли. Сега дядо му няма да има с какво да притисне японците. — Много жалко — въздъхна на глас той. — И други важни събития следват своя ход… Не зная до какво ще се стигне… Документът Катей действително имаше огромно значение!

— Мисля, че сега трябва да се тревожим единствено за ядрения заряд — намеси се Жожи. — Особено след като и Шина е тук!

Илайн се извърна към Майкъл:

— Как се чувстваш?

— Не се безпокой за мен, ще се оправя — отвърна той. Направи опит да ходи, но още на втората крачка тялото му се олюля и рухна. Изпъшка от болка, улучил желязната верига, която му беше дал Стик Харума.

— Майкъл! — извика Одри и коленичи до него.

— Да вървим — извърна се към Илайн Жожи. — Не разполагаме с много време.

— Аз ще остана при него — вдигна плава Одри. — А вие вървете, и без това едва ли ще ви бъда в помощ…

Устата на Козо Шина се разкриви в нещо като усмивка. Ясно си представяше духа на Ватаро Таки, още по-ясно виждаше отчаяните му гърчове. Старият мръсник положително вие от мъка при вида на това, което беше останало от могъщата му империя.

После сърцето му беше пронизано от остра болка, усмивката се превърна в гримаса. Изправен над мъртвия Масаши, той имаше едно-единствено желание — да издърпа сабята на принц Ямато Такеру от изстиващото му тяло, да я вдигне високо над главата си и да прониже сърцето на Майкъл Дос. Дълго беше чакал този миг, свещения миг на отмъщението. Но стана така, че не можа да се възползва от него. В опита си да спаси останките на документа Катей получи тежки обгаряния, ръцете му се покриха с болезнени мехури.

Но за отчаяния човек няма невъзможни неща. Скърцайки Със зъби, Шина стисна дръжката на катаната с изранените си ръце. Почти изкрещя от непоносимата болка, но хватката му не отслабна, беше готов за сладкото отмъщение… Катаната започна да се повдига, в същия момент в коридора се разнесоха стъпки. Шина отскочи назад и се скри зад полускъсания плакат с планината Фуджи. Окървавеният връх изглеждаше съвсем подходящ за обстановката.