Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Вече разполагаше с късче от мозайката. Рега действително е бил човек на Круз. Но защо са го убили онези от Якудза? Какво каза единият от тях в мрачните тунели? „От него вече няма полза…“

— Войната избухна с пълна сила именно когато Орола убиха Рега — поклати глава Круз. — А от нея имат полза единствено търговците на оръжие…

— Круз — обади се Тори. — Рега не е бил убит от Орола.

— Ти пък откъде знаеш това? — намръщено я изгледа той.

— Натъкнах се на убийците му в Буенос Айрес — поясни тя. — И за малко не изгубих живота си. Те бяха японски гангстери…

— Японски гангстери? — изсмя се недоверчиво Круз, после лицето му изведнъж помръкна. — За глупак ли ме вземаш?

— Нищо подобно, корасон — обади се Соня, продължавайки да притиска пръстите му около амулета си. — Помисли малко… Рега поддържаше контакт с изключително богат купувач, парите течаха като река… Именно по тази причина изпрати него в Буенос Айрес, нали? Не обикновен превозвач, а един от най-доверените си лейтенанти… Тя казва истината, корасон. Нима не виждаш как всичко съвпада?

— Но за какво им е на японците толкова много кокаин? — възкликна Круз.

— Точно това се опитваме да открием — отвърна Тори.

— Виждаш ли, корасон? — възбудено извика Соня. — Те наистина ни носят късмет!

— Трябва да разберем защо японците са очистили Рега — обади се Ръсел. — Той е бил единствената им връзка с доставчика…

Круз се замисли.

— Възможни са два отговора — въздъхна най-сетне той. — Или не искат повече доставки, или са намерили по-изгоден партньор.

— Знаем със сигурност, че кокаин все още им трябва — поклати глава Ръсел.

— Възможно ли е да са получили по-изгодна оферта от Орола? — попита Тори.

— В такива огромни количества? — попита Круз, после поклати глава. — Веднага бих разбрал… Не, ако японците имат нов доставчик, той с положителност не е картелът Кали!

— Кой е тогава? — изгледа го продължително Ръсел.

Круз помълча, после сви рамене и несигурно подхвърли:

— Може би е просто слух — знаете какво влияние имат слуховете тук… Но… През последните няколко месеца упорито се говори, че в планините на провинция Мета е заработила нова и модерна фабрика за производство на кокаин. Това е на изток от тук, малко след като се прекоси река Манакасия… Местността е дива и непристъпна, няма начин да се проверяват никакви слухове… Затова не им обръщаме внимание…

— Чия територия е това? — попита Ръсел.

— Нито на Орола, нито моя — сви рамене Круз. — Там всичко е под контрола на колумбийската армия и ОАС… — имаше предвид Отдела за административна сигурност към правителството, чиято задача беше да контролира наркокартелите, като преследва всички кокалерос — дребните производители на наркотика. — По принцип са калпави, но при определени обстоятелства могат да бъдат опасни…

— Значи ничия земя, така ли? — подхвърли Естильо.

— Liano negro — кимна Круз. — Черна джунгла. Земята на сенките. Според един от най-упоритите слухове, войската и ОАС са окупирали района не за да открият новата фабрика, а за да я охраняват… — раменете му отново се повдигнаха. — Но слуховете винаги са силно преувеличени, нали? Няма начин да се разбере истината…

Има такъв начин, разбира се. Една и съща мисъл премина през главата на Тори и Соня, Ръсел и Естильо… Именно тя ги накара да разменят напрегнати погледи. Цялата необходима информация беше разменена, без да се каже нито дума. Беше им ясно, че тръгват за Liano negro, откъдето ще хванат нишката на сложната японска игра…

Двадесет часа по-късно вече напускаха Картечния град. Намираха се на борда на един от хеликоптерите на Круз — американски военнотранспортен модел „Бел Джет Рейнджър“.

Малко преди излитането Соня направи знак на Тори и я отведе настрана.

— Не забравяй какво ми обеща! — прошепна тя. — Трябва да ми помогнеш да ликвидирам Круз!

— Няма да забравя — каза Тори. — Но това ще стане, като се върнем.

— Добре, като се върнете — кимна Соня. Каза и още нещо, но думите й потънаха във воя на витлата. „Дали зърна съмнение върху лицето на колумбийката, или само така й се беше сторило“, запита се Тори.

Всички носеха комбинезони от лека материя в защитен цвят — униформата на въздушните десантчици. Въоръжението им се състоеше от мачете, армейски нож, револвер 45-и калибър и лек автомат „Узи“ с по три резервни пълнителя.

В търбуха на хеликоптера беше тъмно, вибрациите ги разтърсваха чак до костите. Ръсел отиде да поговори с пилота, който трябваше да ги спусне в точно определен район, а после, двадесет и четири часа по-късно, да ги прибере обратно. Уговорката беше да се върне още веднъж, след нови двадесет и четири часа, ако нещо попречи на групата да се яви на уговореното място. Естильо се изтегна на дървената скамейка до стената и веднага заспа. Тори облегна глава на хладния илюминатор и затвори очи.