— Е, добре — промърмори на глас тя, усещайки как косъмчетата на врата й настръхват. Ситуацията беше крайно опасна, на карта беше заложен успехът на цялата мисия. Искаше й се да вярва, че помага на една жена в отчаяно положение, но въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че току-що е сключила сделка със зъл демон…
— Хей, момичета, добре ли си прекарвате тук? — ухили се Круз. — По какъв начин се забавлявате? Мъжете не обичат да си показват пишките, затова се чудя вие какво можете да си покажете… — поведението му беше преднамерено грубо, все още не беше се освободил от възбудата на убийството. Очевидно беше от хората, за които проливането на кръв е свързано с върховна наслада.
— Двете със Соня говорихме за важни неща — подхвърли Тори.
— Така ли? — презрително я изгледа Круз. — За какви? Може би за нов модел вибратори? — горилите зад гърба му се ухилиха като добре дресирани животни.
Тори пристъпи крачка напред и спря на метър от него.
— Соня е видяла как един от най-доверените ти хора сигнализира на убиеца!
— Лъжеш! — изкрещя Круз и се извърна към Соня с такава злоба, че тя неволно подскочи, въпреки влиянието на кокаина: — Защо не ми го каза веднага?
— На практика не е разбрала какво вижда — намеси се успокоително Тори. — Изясни си го едва сега, след като я разпитах…
— Това е невъзможно! — изкрещя Круз.
— Напротив — поклати глава Тори. — Именно по този начин убиецът е успял да се промъкне достатъчно близо, за да използва онзи малък пистолет…
Круз млъкна.
— Помисли си — продължи да го кове Тори. — Подобен, атентат е лишен от всякакъв смисъл, ако братята Орола не са разчитали на своя агент сред обкръжението ти…
— Защо пък трябва да ти вярвам? — изръмжа Круз и впи кървясалите си очички в лицето й.
— И аз това се питам — сви рамене Тори. — Не съм направила нищо да спечеля доверието ти. Само ти спасих живота на онази арена…
— Може би си го направила по съвсем прозаични причини, а? — зловещо се ухили Круз и многозначително потърка пръстите си.
— Това е без значение — поклати глава Тори. — Важното е, че един от твоите лейтенанти работи за Орола.
— Ти го казваш!
Тори разигра колебание, после бавно вдигна глава:
— Мисля, че можем да ти бъдем от помощ… — кимна по посока на Ръсел и добави: — Сеньор Слейд е нашият експерт по разкриване на „къртици“.
— На какво? — попита с недоумение Круз.
— На „къртици“ — повтори Ръсел. — Това са агентите на врага, успели да се внедрят в твоята организация.
— Аха — кимна Круз. — Къртици значи… — очите му враждебно опипаха лицето на Ръсел. — И как ги вадиш от дупките?
Ръсел неволно си спомни думите, които му беше прошепнала Тори: „Надявам се, че си добър импровизатор…“
— Имам си начин — отвърна на глас той. — Просто ги надушвам…
Пристъпи към скупчилите се до вратата горили и започна да ги оглежда. Някои отвръщаха на погледа му с откровено любопитство, други го гледаха враждебно. Но нито един не отклони погледа си.
— Това е интересно — промърмори Круз и застана до него.
— Ето какво ще направим — обади се Тори. — Ще ти прошепна в ухото името на човека, който е дал сигнала на убиеца. А сеньор Слейд ще го посочи, въпреки че не е чул какво ти казвам… Става ли?
— Става — изръмжа Круз и мрачно се втренчи в Ръсел. — Я ми кажи, сеньор Слейд, какво правиш с къртиците, след като ги разкриеш?
Ръсел изпита отчаяно желание да погледне Тори, но беше достатъчно умен да не го стори. Усещаше, че този наркобарон е маниакално подозрителен и веднага ще ги обвини в някаква шашма… Умът му бясно препускаше.
— Преди време имах работа с един съветски агент — започна с лека въздишка той. Сякаш ситуацията беше безкрайно досадна. — Разпитвах го тридесет часа без прекъсване и в крайна сметка го принудих да рухне… Измъкнах от него всичко, което ми беше необходимо…
— А какво беше то? — подозрително попита Круз.
— Сведения за всички операции на неговата организация, в които има участие — отвърна Ръсел.
— Аз зная много за това, което става в картела Орола — сви рамене Круз. — Но няма да е излишно, ако науча още повече — тръгна да се разхожда пред строените в редица лейтенанти, пръстите му небрежно си играеха с огромен ловджийски нож. — А как точно разкри вражеския агент, сеньор Слейд?
— От поредицата дребни, почти незабележими грешки, които допуска всеки агент, независимо от добрата си подготовка — отвърна Ръсел. — Те се проявяват най-добре по време на разпит, а аз съм свикнал да ги откривам…
Читать дальше