Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Круз бавно кимна с глава.

— Много добре. Изминаха почти четири месеца, откакто екзекутирах Рубен Орола… В рамките на този срок братята му направиха три опита да ме ликвидират, последният от тях беше днес… — обърна се и впи тежък поглед в лицето на Ръсел. — По тази причина се нуждая от опита ти в разкриването на „къртици“. Тук и сега, още в този момент!

Тори пристъпи към Круз и прошепна нещо в ухото му, а Ръсел бавно тръгна пред редицата. Нямаше абсолютно никаква идея какво търси, но играта му доставяше странно, дори перверзно удоволствие. Усещаше как властта натежава в мускулите му, чувстваше нарастващото напрежение у хората, с които разменяше по някоя дума. Не пропускаше да отбележи потрепването на лицеви мускули, присвиването на зеници, ситните капчици пот по челата и над устните…

Придвижваше се бавно, но скоро спря пред последния в редицата. Сега вече мърдане няма — ще трябва да даде на Круз името на предателя, при това същото, което Тори беше прошепнала в ухото му. Но как, за бога?

Спря пред последния лейтенант и се направи, че оглежда лицето му, едновременно с това търсеше очите на Тори с крайчеца на погледа си. Не успя да ги зърне, но за сметка на това в полезрението му попадна лявата й ръка. Беше спокойно отпусната край тялото, пръстите й бяха свити, с изключение на показалеца и безименния. Сякаш беше защитник в бейзбола, показващ на колегите си, че иска параболичен удар… Но, да, разбира се! Вторият в редицата!

Приключи с огледа на строените мъже и бавно се върна назад. Спря пред втория лейтенант в редицата и без колебание протегна ръка:

— Това е „къртицата“!

— Хорхе, нали ти казах? — подхвърли Тори.

— Лаваперо (кучи син)! — изкрещя Круз, сграбчи нещастника за яката и го закова за стената. Хорхе смутено започна да мънка, но босът очевидно не го чуваше. Независимо дали се използва за лична употреба или за търговия, кокаинът ражда силна параноя.

— Нож! — изръмжа Круз и протегна ръка. Един от лейтенантите пристъпи напред и сложи в ръката му дълъг щик — от онези, които използва американската морска пехота.

Круз го стисна и без нито миг колебание преряза гърлото на Хорхе. После, без да обръща внимание на кръвта, която бликна като фонтан и опръска ръцете му, той грубо разтвори челюстите на предателя и отряза езика му. Тялото се строполи на пода със смразяващ тътен.

Круз вдигна отрязания език над главата си. Очевидно се чувстваше като онзи матадор, който преди броени минути измъкна острието на сабята си от сърцето на мъртвия бик.

— Изпратете го на Орола! — дрезгаво заповяда той. — Не забравяйте да го покриете с хубав сух лед, искам онези копелета да го получат свеж, като в най-добрия ресторант! — От гърдите му излетя налудничав смях. — Съжалявам, че няма да видя лицата им в този миг!

Извърна се към Естильо и попита:

— Сега се чувстваш по-сигурен, нали? — напереното поведение бързо се завръщаше, фигурата му се изправи и сякаш стана по-висок. Очите му се спряха върху Ръсел. — Благодаря за помощта, сеньор Слейд. По какъв начин искаш да те възнаградя? Пари? Кокаин? Кораб? Хеликоптер? Или може би самолет? Тук е Меделин, гринго! Тук няма невъзможни неща! — усмивката му се разшири. — В Картечния град магазините работят двадесет и четири часа в денонощието, сеньор Слейд. А цените на стоките винаги са добри…

— Благодаря за вниманието — кимна Ръсел. — Но нищо от изброеното не ни върши работа… Бихме предпочели малко информация…

— Така ли? — лицето на Круз помръкна, очевидно не одобри внезапната промяна в хода на разговора. — Каква информация? Аз не съм информатор, не търгувам с тази стока.

Соня пристъпи между двамата, безпогрешно забелязала признаците на зараждащия се гняв у своя господар. Изправи се съвсем близо до Круз, бръкна в пазвата си и измъкна дебела златна верижка, на която висеше камък с изящен обков. Взе ръката му и притисна пръстите му около камъка.

— Тези хора ни носят късмет, корасон — прошепна тя. — Усещам го с цялата си душа… Ти също, нали? Вонята на Орола се разтапя и изчезва, същото става и с мъката от убийството на Рега — там, в далечния Буенос Айрес… Чужденците донесоха тази промяна, корасон… Ето, нима не усещаш новия вкус в устата си? Богатият вкус на парите се завръща… Вкусът на страшно много пари!

Достатъчно близо, за да чува тихите думи на Соня, Тори се почувства привлечена и отвратена едновременно. В гласа на тъмнокосата жена имаше нещо дълбоко интимно, блясъкът му се отразяваше в очите й. Сякаш започна да прави секс с господаря си направо тук, пред очите на всички…