Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Значи трябва да се намери начин за обездвижването му — подхвърли Тори.

Соня се втренчи в очите й, отразени от огледалото.

— Ще си пръсна черепа в мига, в който видя смъртта на Круз! — тихо, но решително прошепна тя.

— Така ли? — завъртя я към себе си Тори. — Нима животът ти струва колкото на онзи нещастник, когото Круз уби като муха? Защо тогава още не си му видяла сметката? Нима не си имала достатъчно шансове до го сториш, докато спи?

— Страх ме е от него, дори когато спи и хърка, а шкембето му се тресе като желе! — проплака Соня. — Властта му ме парализира, богатството му сякаш е килия с железни решетки… — раменете и отново потръпнаха, лицето й помръкна. — Защо ли ти обяснявам всичко това? Ти не можеш да ме разбереш…

Но Тори разбираше прекрасно, далеч по-добре, отколкото можеше да допусне другата жена.

— Не може да няма начин да се освободиш от оковите на властта му — тихо подхвърли тя.

— Нищо не разбираш — поклати глава Соня. — Круз вече е мъртъв, но все още не го знае… За братята на Рубен е важен начинът, по който ще го настигне смъртта.

— Публична екзекуция като тази, която трябваше да стане днес — кимна Тори.

— Защо я предотврати? — погледна я Соня. — Ти не си приятелка на Круз…

— Разполага с информация, която искам да получа — кратко отвърна Тори. — Получа ли я, войната може да бъде възобновена. Нямам никакво желание да ви се бъркам.

— Но ти вече се забърка — хладно се усмихна Соня. — Войната е такова нещо, че човек няма право на избор… Ти попречи на намеренията ни и автоматически зае страната на нашите врагове. Приятелите ти също…

Тори замълча. Соня изчака няколко секунди, после продължи:

— Кажи какво искаш да получиш от Круз и аз ще ти помогна. Но в замяна ти и твоите приятели ще ми помогнете да го ликвидирам.

— От къде на къде? — вдигна глава Тори. — Това си е твоя вендета, а не моя… Мога да получа от Круз исканата информация далеч по-просто — достатъчно е само да те издам. Научи ли, че си агент на Орола, той без съмнение ще ми бъде много благодарен, нали?

— Значи изобщо не го познаваш — въздъхна Соня, извади една цигара от кутия „Марлборо“, но не я запали. Очите й пробягаха по лицето на Тори като очите на фехтовчик, който хвърля последен поглед на противника, преди да надене маската. — Круз е от хората, които вземат, но не дават… Няма да получиш от него абсолютно нищо, докато не му предложиш значителна сума в брой… — раменете й леко се повдигнаха, цигарата кацна на тоалетката. — Освен това не само аз съм агент на Орола в неговото обкръжение… Такъв е и Хорхе, един от лейтенантите му… За разлика от Круз, братята Орола знаят как да харчат парите си. Хорхе не знае нищо за мен, но аз зная за него…

„Естильо е прав, въздъхна в себе си Тори. Тук вярност не съществува, от значение са единствено парите.“

— Защо трябва да помагам на теб и Орола? — попита на глас тя.

— Защото си ми задължена — тръсна глава Соня. — Отне ми нещо, което по право ми принадлежи: смъртта на Круз. Сега си длъжна да ми я върнеш!

От изражението на лицето й Тори разбра, че жаждата за отмъщение наистина е всичко, което движи тази жена. Отмъщение, което без съмнение ще я унищожи, но единственото нещо на този свят, което може да нарече наистина свое… Без него животът й губи всякакъв смисъл…

Соня извади късче оризова хартия от чекмеджето на тоалетката, разкъса цигарата и изсипа тютюна върху него. Отгоре прибави ситен бял прашец, по всяка вероятност кокаин. Нави цигарата на руло и я залепи с език, после запали и жадно дръпна. Само след няколко секунди кафявите й очи започнаха да се изцъклят, а зениците им станаха огромни.

Тори изпита желанието да помогне на това нещастно момиче. Да протегне ръка, да я убеди, че е жива, че съществува независимо от Круз и Орола, дори от призрака на Рубен, мъртвия любим… Не го стори, просто защото видя, че вече е късно. Соня беше добра жена, попаднала в тежка ситуация.

В мига, в който е приела плановете на братята Орола, тя е продала душата си на дявола. Връщане назад нямаше. Единственото нещо, с което Тори би могла да й помогне, беше да направи пътуването й по-малко болезнено…

Неволно се запита дали може да се довери на някого тук.

Доверие заслужават хората, но тук такива няма. Всички са бездушни призраци, движени единствено от алчност и жажда за отмъщение. Греховете на прокълнатите… Тежката миризма на кокаина я удари в носа, започна да й прилошава. Миризмата на безнадеждната корупция…