— Не.
— Е, след като е така… — Круз тикна дулото в тила на мургавия и натисна спусъка.
Огромният апартамент на Круз заемаше последния етаж на „Монако билдинг“ — един луксозен блок, издигащ се в сърцето на Ел Побладо, най-престижния квартал на Меделин. Долу патрулираха въоръжени до зъби бодигардове, двама с карабини стояха на пост пред входния вестибюл. Просторният хол беше претъпкан с мечи и леопардови кожи, на пода имаше дебел фламандски килим, изключително стар и изключително скъп. Целият апартамент беше задръстен от сикарио — млади, отрупани с оръжие, жадни за кръв.
Тори изпита разочарование от Круз, особено след като го видя да разстрелва убиеца на Орола, без дори да си направи труда да го подложи на разпит. Същевременно си даде и сметка, че босът едва ли имаше друг избор — всяко колебание пред подчинените щеше да се отрази както на авторитета, така и на бизнеса му.
Изглеждаше прилично, въпреки плоското лице. Косата му беше черна, зализана назад и стигаща чак до гърба. Ако не беше намръщен и раздразнителен, винаги готов да натисне спусъка, Круз едва ли би подсказал с нещо, че е един от най-влиятелните наркобарони не само в Меделин, но и в цяла Колумбия.
Без съмнение фамилията Орола не се заблуждаваше от невзрачния му външен вид. Само три месеца по-рано под негово ръководство беше организиран атентат срещу най-младия от братята Орола, тръгнал да проверява връзките на Круз с боливийските „кокалерос“ на пазара Ел Черито. „Кокалерос“ наричаха селяните, които се занимават единствено с отглеждането на кока и снабдяват с нея тайните рафинерии, разположени високо в непристъпните планини. Круз изтълкува този акт като открито обявяване на война и реагира по единствения начин, който познаваше. Дъждът от куршумите на неговите сикарио засипваше врага в продължение на пет безкрайно дълги минути. Резултатите бяха печални: младият Орола беше надупчен като решето, тримата му телохранители — също. Освен това смъртта застигна около дузина ратаи, натоварени със сто килограма суров кокаин, четирима случайни минувачи. Десетки бяха ранени, а пазарището се превърна в куп ламаринени отломки. Седмици след инцидента Круз се хвалеше наляво-надясно с победата си.
— Това не е първият атентат срещу мен, организиран от Орола — каза Круз, след като се настаниха в огромния хол. — Но те са калпави хора и нямат никаква представа как се организира едно майсторско убийство… — „Пак се фука, помисли си Тори. Но това е нормално. Намира се в безопасност, окървавеният скалп на поредния враг е в ръцете му…“
Тори представи Ръсел и Естильо. Наркобаронът любезно се усмихваше, но в очите му липсваше интерес. „Това ще се промени“, рече си Тори. Но само когато настъпи подходящият момент.
— Знаете ли в какво ще се превърне тази страна без мен и хора като мен? — попита Круз, без да се обръща конкретно към никого. — В един кенеф! — на лицето му се появи усмивка. — Ако не ми вярвате, питайте икономистите… Икономиката на Колумбия е крехка и нестабилна, като вазите „Мин“ в моята колекция… Без експорта на кокаин страната ще потъне в дълбока рецесия и ще си остане завинаги там… Всъщност няма смисъл да искате мнението на икономистите… Всички те са „мариконес“. По-добре питайте обикновените хора, народа на Колумбия… Те ще ви кажат истината. Те са против тази гражданска война, наложена от президента… До гуша им е дошло от това правителство. Както на мен ми дойде до гуша да поставям бомби из пощи и други държавни учреждения… По мое мнение правителството на Колумбия отдавна е мъртво.
„Елементарна самовъзхвала, натрапчива като миризмата на евтин парфюм“, помисли си Тори. Въздъхна и с досада установи, че вече й е дошло до гуша от тоя тип.
Соня, мадамата на Круз, беше поела ролята на домакиня и раздаваше питиета на гостите. Тори не пропусна да отбележи, че въпреки силния загар, кожата на лицето й е доста побледняла…
Тори седеше до Ръсел на дълъг диван, пред нея имаше кристална масичка с една от древните китайски вази, които изобилстваха в помещението. Забеляза, че брокатените завеси на прозорците са поръбени с метално фолио. Дали това ги прави непроницаеми за куршуми, или е обикновена изолация, запита се тя.
— Даваш ли си сметка какво правиш? — попита я шепнешком Ръсел.
— Надявам се, че си добър в импровизациите — отвърна по същия начин тя.
— Е, вече сте тук! — обяви самодоволно Круз. От цялото му поведение личеше, че макар и да му беше спасила живота, Тори едва ли може да разчита на нещо повече от поканата да посети жилището на един велик мъж. Компанията очевидно го отегчаваше. Може би наистина вярва, че е безсмъртен и намесата на Тори не е била от особено значение. А може би просто се беше корумпирал от абсолютната си власт до такава степен, че вече по нищо не се отличава от обикновената свиня…
Читать дальше