Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

Естильо скочи на спирачката в мига, в който проехтяха първите изстрели. Реното поднесе, задницата му почти запречи пътя. Тори изскочи навън още преди да престане клатенето на купето, ръцете й се протегнаха напред в класическата стойка на снайперист.

Подминали обекта на нападението си, мотоциклетите заковаха на място и започнаха да правят обратен завой. Това означаваше, че онези с пушките не могат да се прицелят, преди да завърши този процес.

Тори държеше някакъв пистолет с дълга цев, който Ръсел не познаваше. Натисна спусъка, проехтяха два изстрела. Ездачите на първия мотоциклет отлетяха встрани и назад, останалата без контрол машина пресече платното и се заби в крайпътните храсти. Облак мазен дим се вдигна в кристалночистия въздух, изпълнен с аромата на диви цветя.

Вторият мотоциклет стремително приближаваше. Ръсел забеляза, че шофьорът им, когото Тори нарече Естильо, стоеше спокойно, в ръцете му не се виждаше оръжие. Вероятно беше парализиран от страх. Но самият Ръсел не изпитваше такива емоции. Може и да е бюрократ, както го нарича Тори, но оценките му по стрелба винаги бяха отлични, а в допълнение посещаваше три пъти седмично специалната зала за бойни изкуства „дожо“.

Вдигна пистолета и изскочи до кръста през отвореното прозорче на колата. В момента, в който започна да се прицелва, Естильо рязко се извърна и сложи ръка върху оръжието му.

— Заповед — лаконично поясни той.

— Но тези „сикарио“…

— Търпение — рече на испански Естильо. — Стой и гледай.

Тори напусна прикритието на реното, затръшна вратичката и хукна по шосето — в посоката, от която бяха дошли.

— Какво става? — изкрещя Ръсел и подаде глава през прозореца. — Тори, къде, по дяволите… — направи безуспешен опит да изтръгне пистолета си от хватката на Естильо, в ушите му екнаха пушечни изстрели. — Пусни пистолета, да те вземат мътните! — изрева той. — Не виждаш ли, че ще я убият?

Мотоциклетът летеше в дясната половина на шосето, точно по следите на Тори. Разнесе се сърдитият лай на автомат МАК-10.

Мотоциклетът почти се изравни с тях. Само след миг щеше да профучи покрай колата и тогава вече нямаше как да помогнат на Тори. Ръсел удвои усилията си, но пистолетът остана в ръката на Естильо. Не можеше да приложи цялата си сила и умение, просто не беше свикнал да се бори в толкова тясно пространство. Облегалката на предната седалка беше солидна преграда срещу ударите, които беше усвоил в дожото.

Видя лицата на двамата сикарио, развяващите се на вятъра дълги коси, широките и злобни усмивки на лицата им. Изобщо не погледнаха към реното и мъжете в него, цялото им внимание беше насочено към жената, убила приятелите им. Въздухът се разтърси от поредния автоматичен откос.

В момента, в който бандитите се изравниха с реното, Естильо гръмна през отворения страничен прозорец, кракът му светкавично изрита вратата.

Мотоциклетът беше прекалено близо, за да избегне удара. Разнесе се пронизително скърцане на гуми, после вратата отлетя заедно с пантите си. Моторът се вдигна във въздуха като разгневен жребец, после се преобърна с жален писък на двигателя, като ранен звяр…

Естильо излетя навън като стрела, Ръсел се извърна и видя тичащата обратно Тори. Кракът на аржентинеца изрита автомата по-далеч от безчувствената ръка на бандита.

Едва след като излезе от колата, Ръсел видя кръглата дупка в челото на мъртвия бандит. „Какъв изстрел, Господи“, не можа да скрие удивлението си той.

Естильо пристъпи крачка напред и затисна с крак китката на втория „сикарио“, който понечи да вдигне пушката. От носа и ухото на хлапака течеше кръв. До пристигането на Тори никой не продума нищо.

Тори приклекна до последния от нападателите и заплашително изръмжа:

— Кой ви изпрати?

Онзи направи презрителна гримаса и я заплю в лицето. Тори приближи цевта на странното си оръжие до коляното му и натисна спусъка. Сикариото подскочи като пронизан от гръмотевица. Лицето му стана бяло като платно, очите му се завъртяха лудешки в орбитите си. Сълзите от болката направиха кални вадички по прашното му лице.

Тори се наведе над него, дулото на револвера се насочи в слабините му.

— Натисна ли спусъка втори път, нещо друго ще излезе от строя! — заплашително просъска тя.

От устата на хлапака излетя само една дума:

— Круз.

„Бикът“… После тялото му се разтърси в буйни спазми, сякаш изведнъж беше пипнал малария.

Когато пристигнаха, коридата вече беше в пълен ход. Изпуснаха да чуят как наркобароните и въоръжените до зъби бодигардове пеят химните на Колумбия и Меделин с патриотичен жар, но кръв все още не беше пролята. Добър знак.